Лицемерие и лековерие в Тартюф

Името на френския драматург Жан Батист Поклен, известен като Молиер, е свързано с времето на Людовик XV, когато френската комедия достига своя истински апогей. Великият комедиограф проявява невиждана за времето си дързост и успява да разкрие в творбите си недостатъците на своето време: лицемерна набожност, двуличие, корумпираност, фалш в отношенията между хората. Но това не е всичко той засяга и една друга тема за глуподтта и наивната доверчивост, които съзават условия за развитие на някои от най-страшните пороци подлост, лицемерие, коварство, скъперничество. Според Молиер наглото измамничество и мошеничеството са немислими без наличието на наивност и заслепение. Интригите на човека с многото маски биха били възможни само при наличието на лековерието на наивника.

Най-популярната творба на Молиер Тартюф, се появява в момент, когато католическата църква упражнява абсолютен монопол над духовния живот на хората. В нея комедиографът води борба не само срещу лицемерието и религията, но и срещу всяка форма на догматизъм. Основният конфликт на комедията е мнимата религиозност срещу лековерието и наивността. В образите на Оргон и на госпожа Пернел авторът представя чудовищния религиозен фанатизъм, породен от църковните догми, а главният герой Тартюф се явява събирателен образ, съчетал в едно най-отрицателните черти на епохата.