ЛИАНИ

Лианите са растения, неспособни самостоятелно да заемат вертикално положение на стъблото, като за опора използват съседни дървета, скали и др. В процеса на еволюцията са развили способност към лазене и увиване като приспособление в стремежа към светлина. Лианите са предимно цветни растения, рядко папратови. Най-голямо изобилие и разнообразие от тях има във влажните тропични гори; на север от екватора те постепенно намаляват.

В тропиците има стотици видове, на Балканския п-в са 69, в България няколко вида, в Ср. Европа само два, а в Сев. Европа нито един вид. В България най-често се срещат край поречията на Тунджа, Марица, Места, Струма, Камчия, Ропотамо, Велека и др. Най-много лиани има в лонгозните ни гори от ясен, бряст и др., където се срешат лианите скрипка, гърбач, дива лоза, обикновен повет.

Стъблото на лианите е с малък диаметър но достига голяма дължина- 150 180 m. При кормусните растения най-дълги стъбла имат именно някои видове лиани ротангови палми в тропиците (до 300 m). Прикрепването при различните лиани не е еднакво. Някои специалисти присъединяват към лианите и тревисти увивни и катерливи растения. Особено често прикрепването става чрез увиване (хмел, обикновен брей, фасул, видове фикус, гърбач, увивен устрел и др.).

При катерливите лиани прикрепването става чрез тръни (бодливолистна зайча сянка, червено куче грозде), чрез бодли (мерджан), чрез шипове (шипки, рози, скрипка), чрез трихоми (лепка, хмел), а също и чрез корени (бръшлян). При много видове лиани прикрепването е чрез специални органи мустачки, които представляват видоизменени стъбла (дива лоза, партеноцисус), листа (повет, дива тиква, пеперудоцветни), по-рядко добавъчни корени (ванилия, някои видове фикус).

Лианите се характеризират с бърз растеж на стъблото, като междувъзлията израстват дълги. Листа и цветове се образуват във връхните