Левски

Мисията на героя

Левски е ода от цикъла Епопея на забравените.Това е първата ода в цикъла, което показва, че целта на Вазов е не хронологическа последователност на събитията, а нравствена последователност. Композирана е в три части встъпление, същинска част, заключение. Чрез монолога Вазов постига психологически убедително изображение.Анафоричните повторения и градациите създават усещане за развълнуван, тържествено приповдигнат изказ. Синекдохите блага дума, ръката братска създават обобщена картина, в която етическите антиподи стават ясно различими, а изборът на нравствената личност само един.

Размишленията мотивират отказа на монашеския обет Левски решава да остави таз ограда тиха и да отиде сред хората, за да пробуди една нова вяра, нова надежда.С думите Рече и излезе завършва първа част. Речта на Дякона утвърждава етическата норма на Българското възраждане, човекът е значим преди всичко като индивид. Словото на Левски е съзидателно, то носи особена надеждност. Мотивът за предателството кореспондира с образа на Исус, а образът на бесилото сменя значението си то е знак за слава, святост. Заключителната част на одата в цикъла е апотеоз на човешкото дръзновение и кураж.

Във Вазовата интерпретация съдбата на Левски повтаря тази на библейските апостоли да въплащават истинното слово, да откриват за своите слушатели нови измерения на битието, неподозирани от тях до момента.

Вазовият текст търси световния контекст на личността на българския национален герой , а заедно с това да се стреми да прозре философията на историята, да обясни борбата и героичната смърт като закономерност.

Одата интерпретира мотиви от евангелските сказания тя се стреми да впише образа на Левски в библейския легендарен сюжет.Вазовият сюжет възпроизвежда мотивите от евангелските сказания скиталчеството като резултат на прозрение за собствената мисия, самоотречението в името на другите.

За героя смъртта не е пределът.Духът пребъдва отвъд гибелта. Така след обесването прозвището Левски се превръща в колективен знак емблема на нашата нация.Неунищожимият дух на Левски спасява от житейски дребното и води към изключителното, към значимото.

Вазовият Левски става емблема на нацията и своебразен аргумент, с който поетът утвърждава идеята за градивно българско присъствие в световната история. Същевременно като част от цикъла Епопея на забравените одата Левски представя начин за осмисляне на националната историческа съдба в сравнение с чужди образци, патетично, чрез превръщането й в поезия.