Левски и ние

(есе)

Васил Иванов Кунчев, с единственото и неповторимо име Левски! Вече 135 години той е символ на Българското свободолюбие и жертвеност, на безкористна отдаденост на една велика кауза и на един горд народ.

Той живя в страшни и трудни времена, когато страхът определяше поведението на немалка част от българите. И Левски трябваше да изтръгне този страх от душите им. И го правеше с убедителното си слово, с личния си пример и с качествата си на борец.

Какво е за нас, съвременниците, Левски?

Най-високият връх на българската духовност. Човекът, направил най-много за възраждането на българския национален дух, кристално чистата личност, която кара много историци да обиколят редица балкански страни, да проучват исторически документи, за да имат възможността да напишат достоверни книги за нашия национален герой.

За нас Левски е най-блестящият пример за родолюбие, гордост, смелост, непобедим дух, завидно самообладание и честност. Той ни показа как трябва да се обича отечеството и да се воюва за неговата свобода.

Ние помним Дякона. Неговите дела никога няма да бъдат забравени, защото той не се е водил от желание за власт, а целта му е била свободата. Честваме важни дати от живота му, провеждаме тържества и му отдаваме почит. Той е в нашите учебници, той присъства в одата на Вазов Левски, той е и ще остане в нашето съзнание.

Неговият живот е истинска легенда. Левски кръстосва страната кога с кон, кога пеш, за да разпръсква идеята за борба като единствения път към националното освобождение.

Из цялата страна изникнаха комитети, които подготвяха народа за въстание, но турската власт бдеше и се опитваше да осуети тяхното дело. Левски не се плашеше. Безкрайно взискателен към себе си, с живот на аскет, той продължаваше трудната си мисия, защото вярваше в себе си, защото искаше да успее. И успя.

Но в човешката природа има и тъмни страни. Апостолът на свободата става жертва на подло предателство и увисва на въжето. България плаче за него, но зрънцето, посято в душите, избуява, за да избухне три години по-късно в славното Априлско въстание. И отново кръв и сълзи, болка и поражение, но и доказателство, че българинът иска свободата си и ще воюва за нея.

И ето, вече я имаме!