Христо Фотев

Летете облаци...

и слушайте - щастливи са родените без никакви страдания. Усмивката на майките

им - с бисерните хълбоци - ги придружава винаги. И тяхното спокойствие се

утаява във душите им. В душите им - богато надарени със търпение.

Летете облаци.

Чудесни облаци.И слушайте - щастливи са родените без истерични викове.Вродено е

дълбокото им уважение към формата.(От дрехите - до ритуалите на своята държава

са безукорни). Без форма те - всички те са толкова безпомощни, че вярата им в

нейното могъщество прилича на религия.

Летете облаци.

Вълшебни облаци. И слушайте - щастливи са и са големи техните възможности

понякога. Те доразкривяват блясъка на формите заварени - не разрушават никоя. И

хаоса в началото (с окото му във центъра) ги хвърля в отчаяние. Без рискове -

живота им прилича на пътуване. Самите те са пътници, богато застраховани. И

колкото да са големи техните успехи и усилия - побират се в законното

пространство на различни стилове.

Летете облаци -

и слушайте - щастливи са.И е безспорно тънкото им чувство за изящество.Красиви

са лицата им, ръцете им - изтънчени. Защото крехка е на красотата тайнствената

анатомия. Дотолкова са гъвкави ръцете им, дотолкова, че е прекрасно тяхното

последно отчаяние. Ах, не пристъпва глухата им ста.туя. Напразни са

упортството, молитвите и жертвите... Те не намират силата на Анджело. (За

случая Вдлъбнатина от чука му, достатъчна да се помести нечие сърце).

Летете облаци -

и слушайте - живея аз. Благодаря на майка ми за нейното търпение. За нейното

прекрасно "да" и сълзите в истанбулската клиника. Живея оттогав аз, живота ми е

весела експлозия. Самият аз съм целия в червената му орбита. И толкова

безмилостно открита е душата ми, че и внезапното ми искрено мълчание прилича на

естрадно представление.

Летете облаци.

Червени облаци - и слушайте.Живея аз. И цар съм, но аз зная- зная аз, поискам

ли да притежавам повече от хляба си - аз ще изгубя своето величие. Реша ли миг

да пощадя сърцето си - ще се разсипя аз-бутилка счупена. Престъпя ли секунда да

запазя себе си - и мравката ще ме прегази яростно.

Летете облаци.

Родилни облаци. И слушайте - живея аз.И толкова надраснах аз живота си,че

формата му ме изпълва с отвращение. Не може красотата на щастливите да ми

замести търсената истина. Как да живея в себе си, когато пак мечтая да съм в