Леля Дъмша нейния светълидеал и нашата

велика гордост

(ЛИС)

В разказа Ангелинка Елин Пелинни разкрива образа на една жена, която служи за пример, гордост е за леля Станка и е светлия идеал на децата.

Още в самото начало авторът свързва двете героини. Разказа разкрива възхищението на леля Станка пред леля Дъмша. Градът и къщата, в която живее софиянката, и добротата, която излъчва карат селянката да благоговее пред нея. Тях не ги свързва само родствена връзка, а и нещо повече.

Още в началото на разказа писателят ни запознава с великата гордост на леля Станка. Разкрива ни, че тя живее в София, в собствена къща и получава някаква пенсия за заслуги на починалия си мъж. Оказва се, че софиянката не оправдава очакванията на сирачето. Отблъскващото й лице сухо, кокалесто, с цвета на ощавена гайда. Веждите й са паднали отстрани, а очите й присвити с безчислени бръчки около тях. В устата й са останали само два зеленясали зъба като камани пред някоя тъмна пещера. Към всичко това се прибавят и космите по брадата, и мъхът между носа и устата й.

От писмото й проличава нейната малограмотност, по която прилича още повече на леля Станка. Може би названието леля е накарало момчето да си помисли, че тя е по-млада и красива.

В епизода на така жадуваната среща, авторът е предоставил на овчарчето да открие на какво се дължи това: Тя ме погледна приветливо и в нейния кротък кравешки поглед имаше толкова обич, простодушие и доброта. В погледа на грозната леля Дъмша момчето успява да види привлекателните черти на характера й. Сирачето започва да изпитва същите чувства като леля Станка и аз неподбутнат от никого, пристъпих сам и целунах жилестата й ръка смирено и страхопочитателно. Малките деца я гледат като чудотворна икона. Леля Станка е намерила в нея не само родствена връзка, но и сродство по душа.

Текстът на творбата дава основание за предположение, че предклонението й се дължи най-вече на големите грижи, които полага леля Дъмша за верочтноосиновеното момиче. Тя носи старите си дрехи и не се грижи за външния си вид, но се грижи за малката Ангелинка.

Въпреки, че леля Дъмша се е откъснала за дълго от родното си място, я не е забравила корените си. От съдържанието на писмото се разбира, че софиянката е решила да дойде, за да поднесе обещания дар и да покаже на Ангелинка къде е израснала.

От този епизод много ясно разбираме причините за обичта, умилението, възхищението и благоговението на леля Станка пред леля Дъмша.