Стопанска история

Лекция 9

Общи насоки в технологическото развитие на света

между двете световни войни

Първата световна война донася на човечеството, невиждани до момента, разрушения. На картата на Европа се появяват редица нови държави Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша. Най-потърпевша от войната е Германия, а най-печеливши са САЩ и Япония, тъй като снабдяват воюващите страни с продоволствие. В края на войната, в САЩ се намират половината от златните и валутни резерви.

Основните моменти са три. Първо понататачно развитие на науката и техниката и то твърде динамично. Второ големи колебания в стопанската конюнктура. Трето съществени промени в паричното обръщение и в социалната политика. Най-съществени са промените в транспортната система. Появява се и все повече се използва дизеловият и електрическият локомотиви. За граждански цели се използва авио транспорта, тъй като през войната се използва изключително за военни цели. В по-големите европейски градове се изграждат метрополитени. В областта на индустрията се усъвършенства електро двигателят. В Европа, все по-малко се използва конвейрното производство. Подписват се и договорености за стандартизиране на производството.

Сходни са фазите на стопанския цикъл в различните държави. Неизменно, обаче , се забелязва следната цикличност първо следвоенна криза /в САЩ предшествана от оживление/. Приблизително, кризата приключва края на 1922 началото на 23та. Следва възходящо движение до 1929 започването на Великата депресия. След което следва бавно и кратко оживление до средата на 37ма, след което се навлиза в нова криза, която обаче не засяга всички отрасли и не е световна. Кризата от 1929-1933 е криза на свръхпроизводство. Общият обем на индустриално производтво на най-развитите страни за периода се снижава с около 44%. Външно търговският оборот намалява с 66%, а безработицата достига 20%.

Съществени са промените в паричното обръщение. Почти всички страни през военните години преустановяват свободния обмен на банкноти срещу злато. Следвоенната инфлация варира като се започне от приблизително 50-60% в САЩ и Англия, 5 пъти в Гърция, Португалия 14 пъти, България 24пъти за периода 1912 1924 до 10ки милиони пъти в Германия. Правят се 2 опита за задържане на златния стандарт. Първият от тях се прилага през втората половина на 20те години и се нарича златно-слитков стандарт. При него се допуска свободната обмяна на книжни банкноти срещу злато, но за не по-малко от 1 слитък 12.5кг злато. Това рязко ограничава обмяната. Повечето страни се отказват от този вариант през 1931. Вторият междинен вариант е златно-девизния стандарт, възприет в някои слабо развити държави през 1931г. И при него се допуска обмяна, но тя умишлено се