Стопанска история

Лекция 7

Стопанството на Русия от 60те години на 19ти век до ПСВ

1.Развитие на селското стопанство и промишлеността

След отмяната на крепостната зависимост, темповете на развитие на капитализма значително се ускоряват и те са по-високи в промишлеността, търговията и банковото дело и сравнително по-забавени в самото селско стопанство /особено в тези имения в които почти отсъства модернизация/. Развитието на селското стопанство се осъществява по така наречения пруско-юнкерски път. Подобно на Германия, и тук старата феодална прослойка запазва силни позиции и осъществява еволюционни реформи, които са бавни и неповсеместни. Оформят се няколко групи стопанства. Една част от поместчическите стопанства се разоряват /до 1905г 27% от всички вече банкрутират/. Втората група използват ефективно получения откуп и успешно модернизират стопанствата си в капиталистически. Използват широко селскостопански машини и работна сила на която се заплаща с пари. Третият тип стопанства са от смесен тип, в тях се наблюдават и капиталистически и феодални отношения. Например, предоставя се земя под аренда на исполица. В четвъртият тип, почти изцяло се запазват сегашните феодални отношения. Задълбочава се социалното разслоение. Появява се класата на селските капиталисти, наречена в Русия кулаци. Създава се и прослойката на селскостопанския пролетарият. Около 30% от стопанствата са на така нарачените средни селяни и тази група неизменно се снижава. Главни фактори за разоряването са на първо място голямо снижение на цените на зърнените храни през последната трета на 19ти век, второ сравнително големи данъци и др. Неизменно се увеличава броят на обезземлените селяни, като в навечерието на войната, те вече са 11-12 милиона.

Това една от причините да се проведе нова аграрна реформа /столипинова реформа/. На селяните им се дава възможност да отчуждят земята си от общината в реална собственост и евентуално да я продават. До 1916г от общините отделят земята си около 2.5 млн селяни, от тях приблизително 1 млн я продават. В голяма степен са облагодетелствани поместчиците.

През първото десетилетие, значително се увеличава броят на използваните машини. В резултат, производството на зърнени храни нараства 2 пъти, и износът им се увеличава над 7 пъти. Разширява се отглеждането на техническите култури, селскостопанското производство се специализира по райони. Въпреки това, Русия изостава от средния добив на декар сравнено със западна Европа и по техническа обезпеченост.

Най-облагодетелствана е промишлеността, тъй като милионите обезземлени селяни се насочват към градовете. До края на 19ти век, градското население нараства 2 пъти, а фабричните работници 4 пъти. Относителната модернизация