Стопанска история

Лекция 3

Стопанството на Русия в периода на утвърждаване и развитие на капитализма

/до 70те год на 19ти век/

1.Разлагане на феодализма

Характерно за началната история на капитализма в Русия е, че той се заражда твърде късно едва към 18ти век. Две са главните причини за забавянето. Първата е продължителната вътрешна разпокъсаност на страната. Втората е чуждото татаро-монголско владичество. След преодоляването му започва оформянето на руската централизирана държава и то завършва при цар Иван IV Грозни /1533-1584/. От този момент Русия започва да се превръща в многонационална държава като периодично към нея са присъединявани територии с не руски народности. До към 17ти век, в Русия господства вотчинната /бащинийна/ феодална собственост. Тя се характеризира с абсолютното, безусловно наследствено разпореждане със земята от страна на феодалите. Това превръща едрите феодални собственици в твърде силни и независими, затова московските монарси започват постепенно да заменят вотчинната система с така наречената поместна система. При нея земевладелецът получава земя пряко от монарха срещу изпълнение на една или друга служба. Върху тази земя, обаче, поместчикът има власт само докато изпълнява задълженията и тя е пожизнена. Поместчиците раздават земя на селяните срещу рента като постепенно се стесняват правата на селяните и през 1649г е приет закон, който отменя окончателно правото на селяните да напускат господарите си.

Крепостното право спъва развитието на промишлеността. През 16ти 18ти век, Русия е предимно занаятчийска страна, като повечето стоки се произвеждат във феодалните имения. Възникват и редица едри, манифактурни предприятия, които са предимно държавни. Сред тях са Тулското оръжейно предприятие, Московската оръжейна работилница и др. На този етап, руските манифактури са сравнително малко на брой и в тях работят само крепостни селяни, само малка част от майсторите са свободни занайтчии, било то чужденци или местни хора.

Спъва се и развитието на търговията, тъй като са сравнително слабо развити парично-стоковите отношения. Все пак, макар и бавно, се оформя единен вътрешен пазар, приблизително към края на 17ти век.

Изоставането на Русия е процес, който е спрян при управлението на цар Петър първи /1696-1725/. Той осъществява няколко вида реформи военни, административни, битови и др. Премахва се съсловно-дворянската организация на военното дело и се създава редовна наборна армия със силна морска флота. Организиран е здрав и централизиран държавно-административен апарат, като се създава правителствен сенат с 12 колегии, които изпълняват функциите на министерства. Страната е раделена на губернии.