Основи на управлението

Лекция 2

Тема 2 Системен подход и системен анализ в управлението

Системен подход в управлението означава разглежадането на обекта и субекта на управление като подсистеми в една цялостна система.

Системен анализ е методология за решаване на комплексни и сложни проблеми в организацията. Във всички организации, непрекъснато възникват и се решават огромно количество разнообразни проблеми. Те могат да бъдат класифицирани по най-различни признаци. Според системния анализ, признака по който се класифицират проблемите е начинът на тяхното описание. Според този признак, проблемите в една организация се делят на 3 групи:

• структурирани проблеми проблеми, които могат да бъдат описани и на тази основа решени, само с обективни, количествени показатели. Обикновено това са технически и технологични проблеми, но понякога са и управленски по своя характер. Тези проблеми се решават с количествени методи /математически модели, статистически методи и др./

• слабоструктурирани проблеми при тях също има количествени описания, но те не са достатъчни за да се реши проблема и се допълват с качествени характеристики /икономически проблеми/ - проблем за производителността на труда. Тези проблеми се решават чрез методите на системния анализ.

• Неструктурирани проблеми при тях описанието е само чрез качествени характеристики /проблеми свързани с качество, иновации, творчество, мода, дизайн и т.н./. Тези проблеми се решават чрез методите на експертните оценки.

1. Решаване на слабоструктурирани проблеми.

При решаването на всеки проблем е необходимо:

• да се определят възможните алтернативи /варианти/ за неговото решаване

• да се уточнят критериите, спрямо които ще се търси най-добрата алтернатива

Възможни са два подхода:

• еднокритериален при който търсим най-добрата алтернатива само по един критерий

• многокритериален търсим най-добрата алтернатива по-няколко критерия едновременно. При многокритериалния подход са възможни 3 начина за неговото прилагане. Единият начин е да подредим критерии по приоритет и да ги задоволим в този ред, като всеки задоволен критерии става ограничително условие за следващите. Вторият подход се нарича най-малкият компромис. При него се задоволяват всички критерии едновременно в някакви компромисни стойности. Третият начин, който се използва за технически продукти, е когато на всеки критерии се слага числен измерител.