Стопанска история

Лекция 12

Стопанството на Китай от края на 19ти до края на 20ти век

Китайската империя навлиза в 20ти век като стопански изостанала полуколония на развитите западноевропейски държави и на САЩ. Още към средата на 18ти век, Китай умишлено се изолира спрямо западните държави и това е реакция срещу експанзията на европейските сили. По този начин се лишава от постиженията на науката и техниката по време и след индустриалната революция. През 40те години на 19ти век, стопанската слабост на държавата довежда до подписването на редица неравноправни договори, според които западните компании получават изключителни привилегии в страната. Рязко спада относителния дял на тази страна в световното производство. През 1750г., този дял е 33%, а през 1900г едва 6%.

В края на 19ти век, Китай е изпреварен и от най-сериозния си съперник в региона Япония. През 1894г, Япония нанася сериозно военно поражение на Китай и Китай трябва да плаща огромни контрибуции. Няколко години по-късно, големите европейски държави се споразумяват да се спазва така наречената ''доктрина на отворените врати''. Принципът, който е конкретизиран вече и от САЩ, означава да се спазват взаимно интересите на великите сили в съответните сфери на влияние. Реакция срещу този полуколониален статут е така нареченото въстание на боксерите 1899-1900г. Тогава по инициатива на националната аристокрация и буржоазия са нападани и ликвидирани посолствата на западните сили в Пекин. След въстанията Китай е задължен да плаща огромни контрибуции за да компенсира човешките жертви.

През първото десетилетие на 20ти век, се засилва проникването на чуждия капитал, предимно в ЖП строителството, хранително-вкусовата и текстилната промишлености. Китай изнася главно чай, соя, коприна, растителни масла. До 1913г, външно търговският баланс на Китай е дефицитен. В селата живее огромния брой на населението. Там все още властват феодални и полуфеодални отношения. Земята принадлежи на едрите земевладелци, които я отдават под наем на селяните. Наемът е натурален и е приблизително около 1/3 от продукцията. Нова тенденция е увеличаването на стоковото производство и така се слага началото на оформянето на тънка прослойка от селска буржоазия.

През първото десетилетие вече съществуват предпоставки за буржоазна революция в Китай. Династията Цин води политика, която не е благоприятна за буржоазията: липсва единен бюджет; липсва единна парична система, както и система за единни мерки теглилки. Поредицата бунтове водят до обявяването на Китай за република през 1912г. Страната не е омиротворена, а следват продължителни противоборства и се стига до гражданска война.

Установява се политическа хегемония на Япония, но Англия и Франция