1. реториката като социално явление. Терминът Ораторско майсторство и реторика се считат за синоними. Реториката е наука, теория на красноречието. Възниква в древна Гърция и достига разцвета си в древния Рим. Ораторското майсторство е форма на проявление на Реториката. Реториката се определя като наука за убеждаващото говорене. Реторическото майсторство може да се прилага в писмена или устна форма, но винаги чрез доказателства, аргументи, демонстрации и др. похвати с цел промяна на мислене и поведение. Реториката е наука за убеждаващото говорене, опираща се на рационалното ,но без да пренебрегва емоционалното. За постигане на реторически умения, за усвояване на техниките на убедителното говорене са необходими 99% труд и 1% талант. Реторическото майсторство се постига със системни упражнения. Когато се говори за ораторстване се има предвид убеждаващо говорене пред голяма група хора. Реториката не се основава нито само на съдържанието както и при науките , нито само на формата, както е при изкуството, а действа на подсъзнанетелно равнище в съчетание и с двете. Форма средство за убеждаващото говорени е реторическия дискурс. Целта му е промяна в първоначалните стереотипи не мисли и поведение. Дискурс означава разговор, обсъждане. Реторическия дискурс също може да е под формата на разговор или текст, но в структурно отношение се състои от : -теза съдържа формулировки и аргументи в защита на дадената теза; - антитеза включва аргументи против него; -синтез представлява мотивиран извод. За реторическия дискурс е характерна устната форма. Задължителна е връзката между мислене и ориентация в действителността. Реториката е интердисциплинарна наука , защото се основава на различна науки : граматика, психология, логика, социология, психология и др. Включва мисъл, етика, слово, мимика, жест. Добрият оратор трябва да владее: - правописа и правоговора, което е резултат от изучаването на граматиката; - способността да се аргументира което се постига с владеенето на логика и диалектика; - умение да украсява речта си , което е резултат от овладяването на науката реторика. Красноречието е дейност, изразяваща се в красиво говорене. Красотата е във формата и в съдържанието. С демагогията се служат хора, които искат словесно да прикрият своите нечисти помисли и идеи. Красноречието има три източника дарба; теория и опитност. Човекът днес е в непрекъснат контакт в говорещи и убеждаващи го в нещо хора. Реториката изучава техниките на убеждаващото говорене, чиято цел е да върши нищо.

Основни реторически принципи:

-принцип на съобразяване на изискването за научност научността е свързана с необходимостта от достоверност, доказуемост, очевидност и давност.

- П-п на съобразяване с историческата детерминираност. Реториката се развива най- добре, в периода на преломните епохи, когато възниква необходимостта хората да бъдат убедени от необходимостта да участват във важни държавни въпроси.

- П-п на съобразяване със социалната детерминираност. говорещият пред хора е длъжен да съобразява речна си с възрастта, интелектуалното равнище, емоционалното състояние на аудиторията. С времето , мястото и часа на говорене.

- П-п на съобразяване на диалектическия характер на реторическите дейности. Реториката функционира в система, включваща: цел, изпълнител, средство, обект и резултат. Ако те не се диалектически свързани помежду си веригата се къса и говоренето се превръща в шум , а не във форма за убеждаване.

-П-п на съобразяване с приложния характер на реторическите дейности. Цел на всяко ораторстване е мотивация за действия.

- П-п на съобразяване интергративния характер на реторическите дейности. Това е принцип за съобразяване с комплексно-универсалния характер на красноречието.

-п-п на съобразяване с единственото и взаимоотношението между практика и теория. Без практика теорията е безсмислена и без теоретична подготовка лишава практическите умения от дълбочина.

- единството на общото , особеното и специфичното в реторическата дейност. Всяка конкретна сфера на реторическа изява предполага специфични условия , с които трябва да се съобрази убеждаващото говорене, за да бъде постигната целта му.

- п-п за необходимостта от комплексност при спазване на реторическите принципи.

Функции на красноречието и нагласи на оратора.

-информативна функция когато лишаваме човек от информация , ние го манипулираме.

-делова функция цел на убеждаващото говорене е да мотивира за дела.

- емотивна функция създаване на благоразположеност към това за което се говори чрез създаване на благоразположеност към този, който говори.

-интерактивна функция слушателят никога не трябва да бъде оставян в позиция на пасивен обект.

Общуването е единствения процес , който може да промени поведението на събеседника. Можем да накараме човек да направи това , което искаме по два начина: принудително и убедително.

Човекът, който иска да говори публично и да убеждава трябва:

-чрез сериозна подготовка да постигне увереност

-ако почувства неприязън да е готов да я овладее и преодолее.

-в последният момент да не прави промени в изложението си.

- не може да се угоди на всички. Тези които слушат се интересуват от думите ви .

-темпото на говорене не бива да е бързо.

- текстът който ще се чете е добре да е написан е едри букви. Не бива да не се повдигат очи от написаното. Контактът с аудиторията е важен.

- да се избягват разговорите с хора , които са настроени негативно или критично.

-Задалият въпрос не се интересува от бързината на отговора, а от неговата точност. Важно е не само какво казваме, а и как го казваме.

Упражнението прави майстора. От искам до мога се стига през трябва. Човек винаги може повече, от колкото си мисли.

2. възникване и развитие на ораторското изкуство.