Тема 6

Под юрид.нормативен акт като источник на правото се разбира всяка издадена по определен ред от компетентен за това държ.орган или санкционирана от съответен държ.орган правна норма която съдържа правни разпоредби, респективно правни норми. Нормативните актове са йерархично подредени в системата на българското право. Смисълът на йерархията е в заложената съподчиненост; в това че по-ниските по степен в йерархията нормат.актове не могат да противоречат на по-визшите. В случай на противоречие действа по-визшия в йерархията нормативен акт. Тази йерархия в нашата правна система е следната: конституция, закон, постановление на МС, правилник, наредба, инструкция. Конституцията на РБългария е основен источник на правото в нашата правна система. Законът е пряк по степен подконституционен нормативен акт, изграден от Народното събрание който има визша юридическа сила спрямо всички подзаконови нормат.актове. съществуват различни видове закони. Биват кондифицирани (характеризират се с висока степен на обобщаване. Обхващат в своя предмет цял клон на правната система или обособен дял. Тези закони се именуват кодекси) и обикновенни (те са с по-ниска степен на обобщаване на обществените отношения).в зависимост от своя обхват на действие биват общи и особенни. Общите закони имат цялостно действие както в/у територията на страната така и в/у всички лица. Такива са закон за децата и семейството, закон за задълженията и договорите и др. Особенните закони предвиждат и установяват определени определени отклонения от общата уредба и са свързани с ограничено действие. Такива са закон за политическите партии и др.според начина на регулиране на обществените отношения законите се делят на устройствени, процесуални, материални. Устройствените са тези чрез които се определя организацията и вътрешният ред на дейност на държавни органи и институции. Процесуалните закони установяват и уреждат реда за осъществяване на определени отношения и връзки дават отделни производства и процедури. Материалните закони дават израз на материалното право. Те установяват какво могат и какво са длъжни правните субекти. След като бъде приет от съответния държ.орган нормат.акт става источник на правото. За да може това право да прояви своето действие е необходимо този акт да достигне до своите адресанти. Те трябва да са запознати с правните разпоредби за да съгласуват с тях своето поведение. Това се постига с обнародването на нормат.актове. Приема се че е необходим един кратък период от време в който обществото да се запознае с новоприетите правни разпоредби и едва след това те да започнат да действат.

Тема 8.

Юрид.отговорност е вид правоотношение чрез което се реализира юрид.санкция. видовете особеност на юрид.отговорност се проявяват в х-ристиката на страните, съдържанието и обекта на това правоотношение. Специфичното относно страните на правоотношението юрид.отговорност е в това че винаги едната страна е компетентен държ.орган който определя конкретната мярка на отговорност, конкретния размер на санкциите на наказание. Втората страна винаги е правонарушителят. Съдържанието на юрид.отговорност вкючва правата и задълженията на двете страни. Държавният орган участва с конкретни права и задължения очертаващи неговата компетентност да установи правонарушението и да наложи санкция. Правонарушителят също има права и задължения - право да се защитава, право да иска съразмерно и обосновано наказание, както и задължение да понесе наложените отрицателни последици и т.н. Обектът на юрид.отговорност са конкретни субективни права, които се ограничават или отнемат. Юрид.отговорност е 2 вида: наказателна и правовъзтановителна (обезщетителна). Наказателната отговорност има за цел да покаже правонарушителя за извършеното от него правонарушение. Тази отговорност се осъществява от компетентни държ.органи по принцип служебно. Наказателната отговорност е лична. Наказанието се понася от дееца. Той не може да бъде заместен от друг субект. Наказателната юрид.отговорност е наказателноправната, административно-правната и дисциплинарната отговорност. Правовъзтановителната юрид.отговорност има за цел не да накаже правонарушителя а да се постигне въстановяване или компенсиране на причинените от правонарушението вреди. Този вид отговорност се прилага в сферата на гражданското право.

Тема 19.

Административното нарушение е деяние което нарушава установения ред на държ.управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Разкриват се 2 страни на административното нарушение - обективна и субективна. Към обективната страна се отнасят следните черти: 1- Административното нарушение представлява деяние на човек което се състои в действие или бездействие. Следователно само физ.лице може да бъде субект на административното нарушение. 2- противоправноста на административното нарушение. С извършването на съответното деяние гражданинът нарушава