ПЛАНИРАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ

СИСТЕМА.СИСТЕМЕН ПОДХОД

СИСТЕМА ОПРЕДЕЛЕНИЯ:Според Берталанфи системата е комплекс от елементи, които се намират във взаимодействие. Според Хол и Фейджин системата е съвкупност от елементи и връзки между тях. Според Акофф системата се дефинира, като съвкупност от два или повече елемента, които удовлетворяват следните условия:

I-во условие поведението на всеки елемент влияе върху поведението върху цялото.

II-ро условие поведението на елементите и тяхното взаимодействие върху цялото са взаимно зависими тоест нито един елемент не влияе върху цялото независимо от другите елементи.

III-то условие съществуват подгрупи от елементи, които влияят върху цялото, но нито една подгрупа не оказва независимо влияние върху цялото, тоест в рамките на системата не могат да възникнат независими подгрупи.

Акофф заключава,че системата следователно е такова цяло,което не може да бъде разделяно на независими части и която има следните свойства:

1.Всяка система има качества и то съществени,които отсъстват от нейните елементи.

2.Всяка част от системата има качества,които се губят ако тази част бъде отделена от системата.

3.Съществените свойства на системата произтичат от взаимодействието между нейните елементи, а не от състава на елементите или от действията на всеки елемент по отделно, следователно системата не може да бъде разбрана чрез анализ.

Необходимо и достатъчно условие един обект да бъде система.

Необходимото условие е наличието на елементи, а достатъчното условие е наличието на отношение на обуславяне между системите / взаимодействие между елементите/.

Не всеки начин на свързване на елементите води до възникване на система. До възникването и води само този начин на свързване, който не нарушава вътрешната работа на всеки елемент. Така че след свързването всеки елемент е същия, който е бил преди свързването. Свързването трябва да бъде между входовете и изходите на отделните елементи. В резултат на свързването им се получава нещо ново, което не присъства в свързаните елементи. Системата е едно или нещо повече от съвкупността от елементи, тъй като системата е цяло, съществените свойства на което въздействат като резултат от взаимодействието на изграждащите елементи.

За разлика от съвкупността, която е случаен набор от съставляващи елементи, елементите на всяка система се раждат в резултат на взаимодействието между останалите елементи на системата,свързани са по между си и действат, като единно цяло.

При разделяне на системата тя се разрушава,а не се появяват по-малки системи.

Поведението на елементите се определя от това как те са свързани по между си, а не от това, какво представляват самите елементи. Затова можем да кажем,че наличието на елементи е необходимото условие един обект да се разглежда като система,а достатъчното условие е наличието на отношение на обуславяне / взаимодействие / между елементите.

За да имаме система елементите трябва да са свързани един с друг чрез своите входове и изходи, като при това запазват своята относителна самостоятелност.

Системата това е такова цяло, съществените свойства на което възникват, като резултат от взаимодействието между изграждащите му се елементи.