Лекции по планиране и прогнозиране(1)
| Планиране и прогнозиране. Бизнес планове | 2010-08-04 | 144 сваляния |
2. Основни етапи на прогнозиране и видове прогнози
Основните етапи са 4:
-
Класификации и оценки на избранните ф-ри, отделяне на главните от тях и анализ на практическото им състояние.
-
Изучаване на тенденцийте в бъдещото развитие на прогнозираните обекти
-
Обработка на събраната информация и нейното обвързване с набелязаните тенденций за бъдещо развитие на прогнозиране на дадените обекти.
-
Избиране на подходящите методи за прогнозиране:
-
В науката няма класификация на прогнозирането, от гледна точка на обекта за прогнозирането различаваме: социално иконом., научно-иконом., демографско, военно икон.
-
От гледна точка на териториалният фактор различаваме: глобални, интернационални, националним регионални, фирмени прогнози;
-
От гледна точка на продължителността на прогнозирания период- краткосрочни 5г, средноосрочни 6-15г. И дългосрочни над 16г.
-
Прогнозираният обект бива още:сублокални прогнози до 3 промен; локални от 4 до 14 променливи;субглобални от 15 до 35 променливи; локални от 35 до 100; суперлокални-над 100 променливи
3. Методи за прогнозиранее
Най общо се групират в 4 основни класа:
-
Методи на екстраполиция- в статистиката това е начин за намиране на числените показатели извън пределите на даден ограничен стратегически ред- същността на който е в изучаване миналото на прогнозирания обект с цел да се установят закономерностите и почертаят насоките на бъдещето му развитие.
-
Сравнителни методи- чрез които бъдещото развитие на дадена система се определя със сравнение с условията при които е протичало развитието на подобни системи в изминалите периоди.
-
Методи на експертна оценка- при които бъдещото развитие се предсказва, чрез събиране и осредняване на мнения по анкетен път от учени и специалисти експерти.
-
Методи на номериране- те дават възможност да се използват не самите обекти,а тяхните модели. Различаваме логически модели образци, математически и информационни.
4.Същност на планирането.
Планирането е основна и според някой главна управленска функции. Обоснована на фирмено нивоза първи път от Анри Файол 1919г. На национално ниво за планиране най напред говори Фр. Енгелс. Да се планира означава да се определят предварително бъдещият курс на действието да се разкриват бъдещите възможности и организацията по тяхното използване като се отчита влиянието на следните групи фактори:
-
ф-ри на промеждутачната система- външни ф-ри върхи които орг-ята може да влияе главно чрез средствата и методите на маркетинга
-
ф-ри на вътрешната система- върху които орг-ята може да въздейства пряко.
Планирането включва 5 основни момента:
-
анализ и оценка на миналото и настоящето
-
формулиране на целите
-
разработване на прогнози
-
разработване на конкретни действия
-
съставяне на подържащи планове
Планирането не е еднократен акт,а непрекъснат широкообхватен процес, който се извършва на всички нива на орг-ята. Той е субективен процес, който макар че използва инф-я от миналото и настоящето, е еднозначно насочено към бъдещето, планирането е процес на предвиждане и координация на взаимни връзки и зависимостта на дадена система. Макроикономическа, регионална, фирмена за определен период от време, планирането може да се възприеме като видима ръка-едно название провокирало от използваното от Адам Смит понятие невидима ръка на пазара.
5. Подходи на планиране. Видове планиране
Изборът на елементите на даден план като изходен пункт за съставянето му се нарича подход на планирането. На сегашният етап се използват следните подходи:
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Тагове от реферата: екции, ниране, прогнозиране, основни
