Начало на реферати

Лекции по Геология- 1


Втората група модели се съобразява с най-новите открития в океанските басейни, където геофизичните резултати ограничават потенциалния размер на коровите магмени камери до обемно по-малки тела. Например, изследванията на геофизиците в осевото издигане на Източния Тихи океан показват, че такива камери са не по-големи от 1 - 2 км. на ширина и няколко стотин метра в дебелина (Sinton & Detrik, 1992). Аналогични и сравними данни за Срединно-Атлантическия хребет няма, въпреки големия брой на сеизмичните експерименти. Изглежда, че там могат да съществуват, както голямомащабни магматични камери, така и малки по-локализирани тела. Например, резултатите от т.н. Проект за изучаване на кората в о-в Кипър показват, че разслоените скали от плутоничния комплекс не са получени от единично, голямо и добре размесено магматично тяло, а са серия от лошо размесени магмени импулси, инжектирани в една камера. Полевите изследвания демонстрират, че такава камера е била само една от многото възможни камери, от които се е образувала кората (фиг. 5.22). Следователно, ако се има предвид изучаването на офиолитите, изглежда че по-близко до днешната океанско-хребетнна реалност са тези модели, които предлагат малки и краткотрайни магмени камери (фиг. 5.23).

Офиолитовата аналогия досега е била полезна за добиване на най-обща представа за първостепенната картина на океанската кора и на горната подокеанска мантия, но тя създава и определени проблеми. Главният от тези проблеми е, че при по-детайлно изучаване на геологията на офиолитовите терени се вижда, че може да има различни модели за образуването и на различните офиолити. Без океанско сондиране е невероятно някога да се достигне до по-дълбоко разбиране на процесите, довели до еволюцията на океанската литосфера. Последното картиране и програми за сондиране на Тродоския офиолитов комплекс в Кипър (Malpas et al., 1987) показаха, че класическата разслоена стратиграфия, развита от 1972 г. не може да се прилага универсално. В комплекса Тродос са разпознати три свити от вулкански скали, чиито геохимични характеристики дават основание да се счита, че са свързани с мантиен клин, разположен непосредствено над субдуцирана океанска кора. Това предполага, че офиолитите там са свързани с обстановка на конвергентна граница между плочите и с отваряне на морското дъно над субдукционната зона. Ако офиолити като тези от Тродос са от обстановки, които се различават от онези в съвременните големи океански хребети, то това повдига и много въпроси, които могат да се решат само с допълнително сондиране на океанската кора.


1.2.4. Диатремова асоциация


Диатремовата асоциация включва начина на залягане на скали като кимберлит, повечето от ерупциите на свръхалкалните базични скали като мелилитити, нефелинити и др. и някои алкални базалти. Доказателства за диатремно внедряване има и в някои хипоабисални скали като лампрофири и карбонатити. Диатремната активност може да придружава и близко повърхностната магматична дейност в междинните и киселите магматични скали от останалите две асоциации от магмени тела. Магмите, които образуват типичните за диатремната асоциация форми са богати на CO2 и H2O.

Диатремите са вертикални тръбообразни и лулообразни тела, запълнени с брекчии или съдържащи смеси от магматични скали и брекчии. В късовете на брекчията участват парчета от вместващите скали и от магматичен материал. Счита се, че разширяващите се в горните си части тръби са прокарани от газ под налягане. Освобождаването на разтворения магматичен газ създава силно флуидизирана система, в която газовата съставка преобладава по обем.

Лекции по Геология- 1 facebook image
Публикувано от: Васил Кокарешков

Are poor people poor or just lazy? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.