Начало на реферати

Лекции по Геология 1


Офиолитовата аналогия досега е била полезна за добиване на най-обща представа за първостепенната картина на океанската кора и на горната подокеанска мантия, но тя създава и определени проблеми. Главният от тези проблеми е, че при по-детайлно изучаване на геологията на офиолитовите терени се вижда, че може да има различни модели за образуването и на различните офиолити. Без океанско сондиране е невероятно някога да се достигне до по-дълбоко разбиране на процесите, довели до еволюцията на океанската литосфера. Последното картиране и програми за сондиране на Тродоския офиолитов комплекс в Кипър (Malpas et al., 1987) показаха, че класическата разслоена стратиграфия, развита от 1972 г. не може да се прилага универсално. В комплекса Тродос са разпознати три свити от вулкански скали, чиито геохимични характеристики дават основание да се счита, че са свързани с мантиен клин, разположен непосредствено над субдуцирана океанска кора. Това предполага, че офиолитите там са свързани с обстановка на конвергентна граница между плочите и с отваряне на морското дъно над субдукционната зона. Ако офиолити като тези от Тродос са от обстановки, които се различават от онези в съвременните големи океански хребети, то това повдига и много въпроси, които могат да се решат само с допълнително сондиране на океанската кора.


1.2.4. Диатремова асоциация


Диатремовата асоциация включва начина на залягане на скали като кимберлит, повечето от ерупциите на свръхалкалните базични скали като мелилитити, нефелинити и др. и някои алкални базалти. Доказателства за диатремно внедряване има и в някои хипоабисални скали като лампрофири и карбонатити. Диатремната активност може да придружава и близко повърхностната магматична дейност в междинните и киселите магматични скали от останалите две асоциации от магмени тела. Магмите, които образуват типичните за диатремната асоциация форми са богати на CO2 и H2O.

Диатремите са вертикални тръбообразни и лулообразни тела, запълнени с брекчии или съдържащи смеси от магматични скали и брекчии. В късовете на брекчията участват парчета от вместващите скали и от магматичен материал. Счита се, че разширяващите се в горните си части тръби са прокарани от газ под налягане. Освобождаването на разтворения магматичен газ създава силно флуидизирана система, в която газовата съставка преобладава по обем. Системата се създава на големи дълбочини и с придвижването й към повърхността, обемът се увеличава почти взривно, с което материалът се раздробява и тръбата се уширява. Големи скални блокове се отчупват и свличат в канала около стръмните му стени, а на повърхността могат да се развият концентрични съставни разломи с диаметър до 2 км. и с пропадания на вътрешната част на тръбата по тях. Запазените в горната част над тръбата пластове могат да са съставени от наслоени пирокластити, образувани от по-ранните етапи на ерупцията. Често те са наклонени навътре към оста на еруптивната структура. Плитките и често запълнени с вода депресии отгоре са повърхностният израз на диатремите и се наричат маари. Маари са описани в областта Ейфел в Германия, където те като малки кратери са заобиколени от тесни пирокластични конуси, получени от изхвърления материал с алкално базалтов състав. Примери за такива диатреми има в Шотландия, където те са добре документирани от хубавите си разкрития в остро изрязаните брегови линии и от изработките във въглищните мини. Аналогични на земните диатреми, могат да се различат и на повърхността на Луната.

Лекции по Геология 1 facebook image
Публикувано от: Мария Иванова

Are poor people poor or just lazy? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.