Забравена парола?
Начало на реферати

Лекции по фонетика


Най-консервативни са идеите на представителите от Пловдивската школа – Гаврил Кръстевич, Найден Геров, Йоаким Груев. Те се застъпват за установяване на етимологичен правопис със запазване на голяма част от старобългарските букви. По умерено етимологична е търновската школа, която допуска промени, свързани с отразяването на реално говоримия език.

Представителите на третата фонетична школа – белградските възпитаници – Васил Априлов и Никола Първанов са за фонетичен правопис и предлагат опростяване на азбуката.

Решаващ момент в полемиката се оказва намесата на Марин Дринов, в статията си „За новобългарската азбука” – 1870г. авторът отстоява становището, че правописът не може да се гради върху две езикови основи – говоримата българска реч и класическия старобългарски език. Според Марин Дринов писмото трябва на първо място да е съобразено с живия език, а старобългарското състояние да служи само като коректив в случай на големи диалектни различия. Като цяло предложеният модел намира практическо приложение и действа в продължение на много години. Официално той е узаконен.

През 1899г. е известен и като Дриновско-Иванчевски правопис, тъй като се основава на дриновия проект, а е въведен от министъра на просветата Т. Иванчев.

В средата на ХХ век, обаче все повече се е усещала нуждата от промени. През 1945г. се прави правописна реформа от специално избрана комисия, която засяга, както азбуката, така и правописните правила. Най-важните промени са: от азбуката отпадат буквите ъ гласна и голямата носовка ж. На тяхно място се пише ъ – я и е, на ж – ъ. Премахват се крайните ерове голям и малък –ъ,ь.

За първи път се регламентира употребата на пунктоационни знаци.

До наши дни са правени многократни корекции в нормативната уредба на правописа, без да се засягат основните правила.

Последният кодифициращ правописа речник излезе през 2002г., който също регламентира някои козметични промени.


ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ


Правописното законотворчество се основава на три принципа:

  1. Фонетичен

  2. Морфологичен

  3. Етимологичен

Каот едностранното им прилагане е невъзможно за трансформирането на нито един език.

Обикновенно се намира компромисен вариант на съчетаването им, като един от тях поема водещата роля.

В съвременния български правопис е предимно морфологичен. Това означава, че се вземат предвид морфемния стоеж на думите, а незвуковата им реализация. Затова представката из или пред се пишат винаги по един и същ начин, независимо от изговора.

Фонетичният правопис предполага да се пише така всяка фонема, както се изговаря, т.е. имаме единство на изговор и правопис. В българския език на този принцип се пишат само думите, при чиито изговор не настъпват фонетични промени.

Етимологичният принцип изисква думите да се отбелязват съобразно исконната им употреба. Единственият етимологичен елемент в българския правопис е запазване на буквата щ, въпреки съществуването на букви отразяващи фонемната и стойност.

Лекции по фонетика facebook image
Публикувано от: Радка Стаматова

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.