Лечебната физкултура и кинезитерапията в системата на социалната рехабилитация

Увод

Рехабилитацията е дълъг и продължителен процес, който започва от поставянето на диагнозата. Рехабилитацията включва редица дейности, като част от тях са насочени към подобряване на общото състояние на болния а друга част имат за цел подобряване на неговите контакти и умения да се справя с проблемите. В този смисъл, като основни части от рехабилитацията се определят лечебната физкултура и кинезитерапията.

Физикалното лечение или кинезитерапията е съвкупността от дейности, подпомагащи двигателната активност при взаимоотношенията с хората и заобикалящата ги среда. Целта е да се предпази, намали и/или компенсира заболяването и намалената функция на двигателния апарат и функционално-свързаните органи и регулаторни системи, както и появяващите се в по-късен етап ограничения и/или затруднения. Кинезитерапията заема важно място в нашето общество и се прилага, както в сектора на здравеопазването, така и в обучението. Тя трябва да се счита за независима професия, като онези, които я практикуват, трябва да се придържат към професионалните стандарти и норми. Физиотерапията непрекъснато се развива. Влияе се от обогатяването на методите за лечение и задълбочаването на нашите познания в областта. В тази връзка се променят и здравно -осигурителната система и обслужване. В тази насока влияят и други външни фактори и регулатори. Здравно-осигуритeлните работници са отговорни за осигуряването на добър жизнен стандарт. Здравното осигуряване може да се определи като физическо, умствено и социално благополучие, т.е. не бива да води до оплаквания, въпреки динамичния начин на живот. Здравето включва, както умствените, така и физиологичните функции (потенциални и възможни), които човек показва в конкретната ситуация. Основната насока на рехабилитацията е опазването на здравето. Използвайки методи, каквито са масажи, упражнения и процедури, рехабилитаторът целенасочено се опитва да повлияе върху функционалните повреди при