ПРЕДГОВОР ОТ ПРЕВОДАЧА

Предлаганата книга, която за пръв път се превежда на български език, е един от най-важните и най-интересните писмени паметници и исторически документи за общохристиянското и особено за монашеското благочестие през втората половина на четвъртото и първата половина на петото столетие. Нейният автор, преподобният Паладий, епископ на витинийския¹град Еленополис, е роден около 364 г. в малоазийската област Галатия². На двадесет и четиригодишна възраст (388 г.) той става монах и се подвизава в Египет, люлката на християнското монашество. Ревността му да види високи образци за съвършено монашеско житие, за да им подражава, е била така голяма, че той, както сам пише, не е щадял себе си да върви често по тридесет дни пеша, докато стигне да посети някой подвижник или подвижница, за които е слушал да се разказват необикновени и чудесни неща. Така той обходил цялата тогавашна Римска империя; видял и чул непосредствено най-известните аскети на своето време или, ако те били вече покойници, слушал пресни спомени за тях от техните ученици и съвременници. Тези лични впечатления и сведения той, изглежда, своевременно си е записвал, понеже когато неговият добър приятел и благочестив византийски велможа Лавс го моли да му изложи всичко, което знае за живи и умрели християнски подвижници на благочестието, той го прави с готовност, като написва тази именно книга. Тя съдържа, следователно, отделни сведения за живота, делата и мъдростта на светите отци, имената на които са влезли в нея. Затуй подзаглавието - Животопис на свв. отци - повече подхожда. А името Лавсаик, под което е известна в църковната история и литература, идва оттам, че е написана по молбата и настояването на придворния велможа Лавс, на когото е и посветена от автора.

Лавсаикът като исторически документ е важен и интересен, защото автентичността му е доказана и следователно, истинността на разказите в него е гарантирана от достойнствата на автора му - достойнства на ревностен монах, непорочен архиерей, светец и очевидец; и още - защото в него е представен животът на Църквата и християните от четвърти и пети век в неговата непосредственост и на оная висота, на която той е бил тогава и поради която е станал идеал за всички християнски поколения - и с преизобилието на човешко усърдие към богоугождение, и с богатството на Божията благодат и сила. Читателят ще се пренесе през време и пространство, за да обикаля и види заедно с автора на книгата как простият ревнител на християнското благочестие е бил осеняван от непостижима небесна мъдрост и как ученият подвижник се е усъвършенствал в смирение; как женският пол е забравял и надраствал своята естествена немощ и с удивителен успех е съперничел на силния пол; как всеки от своето положение и състояние с всички сили се е стремял да изпълни повеленията на евангелския закон и как Господ се е отзовавал на тяхното чисто усърдие с неизречени блага и чудесни дарования; как слабият човек е надхвърлял границите на своите естествени възможности и чрез взаимодействието на своята добра воля и Божията благодат е ставал светец. И то при всички условия на живот по онова време, от най-тежките до най-леките: в пясъчната пустиня, в каменистата безплодна планина, в малкото бедно село на река Нил, в провинциалния град на Сирия, в културна Александрия или в центъра на света, в Рим. Читателят навсякъде ще гледа с окото на очевидеца и ще слуша с неговото ухо, за да няма право да се усъмни в нищо от разказаното, а напротив - ще бъде принуден да поправи много погрешности, ако има такива, във вярата и разбиранията си.

Целта, с която пускаме на бял свят българския превод на Лавсаика, е да дадем на православния българин едно благочестиво четиво повече. Ползата, на която разчитаме и за която горещо се молим, е топлохладните християни да пламнат от огъня на истинската религиозност; ония, които горят, но вървят по свои погрешни пътища, да се поучат на правия път, който е само светоотеческият, да се засрамят от светите отци и да се покорят на техния пример, за да настъпи мир Божий в Църквата на земята и с Църквата на небето; ония, които отричат, нека се смирят пред фактите на историята, които свидетелстват неопровержимо за неограничените възможности на човека, влязъл в лоното на Божията благодат и да отворят в сърцето си поне малко достъп за словото на вярата в Бога и в светостта. Дано Господ благослови с успех този наш труд, защото ние сме го извършили единствено с оглед на ползата на Неговата св. Църква!