Ландшафтна характеристика на Симитлийска котловина

Въведение

Планините от Осоговско-Беласишката редица представляват отделни блокове от силно разломения в тази част от Рило-Родопски масив. Подножията и котловинните дъна са изградени от седиментни скали с различна възраст. Такова дъно е именно Симитлийската котловина. На изток от Осоговско-Беласишката планинска редица се намира средната част от поречието на р. Струма. Тя представлява поредица от дълбоки и тесни проломи, котловини и долинни разширения. Котловините в долината на р. Струма са: Бобошевско-Кочериновска, Благоевградска, Симитлийска и Санданско-Петричка. Разделени са от проломи, сред които най-дълъг е Кресненският, а на границата с Гърция е разположен Рупелският пролом

В Симитлийската котловина са разкрити находища на кафяви въглища, в Осоговска планина на оловно-цинкови руди.

В морфоструктурно отношение, котловинната (блокова) морфоструктура е разположена върху стиковата област между североизточното склоново подножие на Малешевската планинска морфоструктура от запад и част от северозападното склоново подножие на Севернопиринската планинска куполна кръгова морфоструктура от изток. Основните структури които определят кватернерната тектонска активност на района са стръмно затъващите и листричните разломи. Първите се явяват част от разломната система, която разчленява радиално подножието на Севернопиринската куполна кръгова планинска морфоструктура. Непосредствено западно от речното корито въпросните стръмно затъващи разседи се разполагат радиално спрямо центровете на издигане на локалните куполни кръгови морфоструктури от подножието на Малешевската планинска морфоструктура. Това са морфоложки най-отчетливо изявените на терена руптури. Местоположението им се бележи чрез речни долини от различен порядък и от дълбоки долове, в които