Късият ум има дълъг език

В природата има равновесие. Има ли прилив, има и отлив. В този ред на мисли може да заключим ,че в природата всичко се компенсира. В случая с късия ум, дългият език връща равновесието.Нали все пак нещо трябва да натежава в тази глава?! И съответно съществува обратна пропорционалност колкото по-къс ум, толкова по-дълъг език. И ако сега се плезиш пред огледалото спри, защото явно си от онези с късия ум.

Иначе погледнато късият ум оставя много празно място в черепната кухина. Казват мисли, преди да говориш! Но за да достигне мозъка, импулсът трябва да измине дългия път през празнините на отиване и връщане. А изреченото за това време може да се окаже фатално казана дума, хвърлен камък.

В началото приехме за даденост отношението на късия ум и дългия език. Но съществува ли въобще такова? Слабоумният може и да не говори. Размерът също няма значение. Мозъкът на самия Ленин бил само 700г в сравнение с нормалните за човека 1500г, но аномалии свързани с езика му все пак не са констатирани. И защо точно дълъг език, а не големи очи например? В какво се изразява дължината на ума и езика?

За език ще приемем речта. Но кога тя е омайна, сладка? Кога е смислена и нераняваща? Речта изразява мислите, чувствата и идеите ни или липсата им. Начинът, по който те са изказани, говори за образоваността и възпитанието на човека. Лаконичността е символ на високо интелектуално ниво, за разлика от многото пусти думи. Необмислени, те често водят до нечия болка. Но фактът, че няма какво да каже, не пречи на някой да говори. Да говори по всяко време, на всяко място и на всякаква тема. Така, незнаещ и неможещ, той обижда себе си. И тук стигаме до семплата сентенция: Мълчанието е злато. Ала глупавият не може да създаде реална самооценка. Съмнителната му интелигентност пречи на ясния му поглед към света и към себе си. Неправилното възприятие води до неправилно осмисляне. И човекът, който се намира в такава голяма заблуда, прави фаталната грешка проговаря. Ето, че клюкарят, ласкателят празнодумецът започва да бръщолеви, отегчавайки и обиждайки. Лавината от думи залива слушателите, притиска ги под тежестта на безсмислието и ги улавя в своята непоносима хватка. Дългите тиради, изпълнени с високопарни думи, могат да заблудят само глупавия, защото простата истина за простия човек неминуемо прозира. Така най-силното ни оръжие речта, се превръща в кулминация на човешката глупост.

Сега освободи напрежението и просто се оплези. Та нима геният не го е направил? А и с гордост можеш да заявиш, че приличаш на Айнщайн. Струва ти се глупаво? Тогава един съвет внимавай какво говориш, защото от прехапване на езика боли по-малко, отколкото от хорското неуважение и собственото късоумие.

Мария-Магдалена Атанасова - 9^и клас

Випуск 2010г.