Джек Лондон

Къщата на Мапуи

Макар на вид да беше тежка и трудноподвижна, шхуната "Аораи" лесно се

управляваше при лекия ветрец и капитанът я докара съвсем близо и спря чак там,

където вълните започваха да влекат към брега. Атолът Хикуеру лежеше ниско във

водата; това беше кръг от ситен коралов пясък, широк стотина ярда, с обиколка

двадесет мили, който се издигаше от три до пет стъпки над равнището на прилива.

По дъното на огромната тиха лагуна имаше много бисерни миди и от палубата на

шхуната се виждаше как оттатък тесния пръстен на атола работеха ловците на

бисери. Но в лагуната не можеше да влезе дори и търговска шхуна. При попътен

вятър катерите успяваха, да проникнат в нея през криволичещия и плитък проток, а

шхуните спираха в открито море и изпращаха там само малките си лодки.

От "Аораи" сръчно спуснаха лодка и в нея скочиха петима-шестима тъмнокожи

моряци, голи, само с алени набедрени кърпи. Те хванаха греблата, а на дългото

кърмово весло застана младеж, облечен с бели дрехи, по които се познава

европеецът в тропиците. Обаче той не беше чистокръвен европеец[. Златният

полинезийски оттенък личеше под помургавялата от слънцето кожа и изпълваше със

златисти отблясъци и пламъчета мекото сияние на сините му очи. Това беше Раул,

Александър Раул, най-малкият син на Мари Раул, богатата квартеронка, която

притежаваше и се разпореждаше с половин дузина търговски шхуни като "Аораи".

Лодката премина водовъртежа в самото начало на протока, проби си път през

кипящото крайбрежно вълнение и навлезе в огледално спокойната лагуна. Младият

Раул скочи на белия пясък и се ръкува с висок туземец. Този мъж имаше

великолепни гърди и рамена, но остатъкът от дясната му ръка и щръкналата на

няколко пръста от месото побеляла от времето кост свидетелствуваха за схватка с

акула, сложила край на попрището му като ловец на бисери и превърнала го в

подлизурко и интригант на дребно.

- Научи ли се, Алек? - бяха първите му думи. - Мапуи намери бисер, и то какъв

бисер. Такъв още никога не е бил изваждан на Хикуеру, нито на нЯкой друг от

островите Паумоту, нито някъде другаде по света. Купи го. Той е още у него. И

помни, че аз пръв ти го казах. Мапуи е глупак и ти ще можеш да го вземеш евтино.

Имаш ли тютюн?

Раул се запъти направо по брега към една колиба под панданово дърво. Той беше

търговски агент на майка си и имаше задължението да обикаля островите Паумоту и