КЪСЕН АНГЛИЙСКИ РЕНЕСАНС -ВРЕМЕТО НА ШЕКСПИР

Причини от исторически характер забавят развитието на Ренесанса в Англия. Докато в Италия ранно-буржоазната класа се замогва и наред с това процъфтява културата, в Англия бушуват феодални войни: първо Стогодишната война с Франция (1337 1453), а после войните между аристократическите родове за английската корона (войната между Бялата и Червената роза от 1455 1485 г.). За истински Ренесанс в Англия се приема времето след възкачването на престола на династията на Тюдорите: Хенри VII (1485 1509), Хенри VIII (1509 - 1547), Мария Тюдор (1553 - 1558), Елизабет (1558 1603). Властването на Тюдорите е свързано със зараждането на новата буржоазна класа и първоначалното натрупване на капитали. Силната кралска власт установява равновесие в обществото и не позволява междуособиците да се развиват до общественозначими конфликти. Променят се мирогледът и съзнанието на англичаните, особено след британската победа над Непобедимата армада на Испания през 1588 г. Англия се превръща в първа морска сила, а това рефлектира в повишен патриотизъм и подем във всички области на живота на острова.

Идеологията на хуманизма предизвиква преврат в Духовния живот на Англия. Още повече, че Църквата няма особено влияние през 1534 г. крал Хенри VIII скъсва с католицизма и папската протекция, обявява независимост на английската църква и става неин глава, а това неминуемо снижава авторитета на църквата като институция. Повечето от английските хуманисти са атеисти и не крият това, но от друга страна тяхното свободомислие смущава властниците и те са преследвани философът Уолтър Роли прекарва 12 години в тъмница, а драматургът Кристофър Марлоу е лишен от живот едва на 29 г. (в 1593 г.).

Сложен и спорен е въпросът за периодите в Английския ренесанс. Преобладаващо е обаче мнението, че в него се очертават два основни периода: Ранен ренесанс (от края на XV до първите три четвърти на XVI в.) и зрял Английски ренесанс, който се отъждествява с творчеството на Уилям Шекспир (до смъртта му в 1616 г.). Най-известните хуманисти от времето на Ранния ренесанс са: философът Томас Мор, автор на прочутия роман" Утопия" (1515), загинал на ешафода през 1535 г., защото отказва да положи клетва пред новообявилия се глава на англиканската църква крал Хенри VIII: поетите Томас Уайт и Хенри Хауърд.

Сред поетите от Зрелия ренесанс изпъкват имената на Филип Сидни с оригиналния сонетен сборник Астрофел и Стела" и трактата Защита на поезията" (и двете книги излизат след смъртта му 1586 г.), и Едмънд Спенсър, известен най-вече с поемата Кралицата на феите" (1590), написана в т. нар. Спенсърова строфа (деветстишна строфа); сборника на пасторална тема Овчарски календар" (1579) и с новооформения английски сонет, състоящ се от три четиристишия и заключително двустишие, наричан и днес от мнозина Спенсъров сонет. Най-популярен сред прозаиците е придворният драматург Джон Лили с романа си Юфуес", развит обаче слабо като цялостна структура.

Разцветът на английската ренесансова култура се отъждествява с творчеството на великия драматург Уилям Шекспир. По-голямата част от това творчество очертава т.нар. висша фаза в развитието на английския хуманизъм (1588 1603). Времето от 1603 до 1616 г. е свързано с упадък на английския Ренесанс, последван от криза на ренесансовата култура под напора на бързо напредващото частнособственическо общество.

Най-съществено развитие получава драматургията. Тя достига забележителни върхове по времето на кралица Елизабет, наречено Висок ренесанс".