Джек Лондон

Къс месо

С последния залък хляб Том Кинг обра сетните остатъци от кафявия сос по чинията

си, лапна го и бавно и замислено го сдъвка. Когато стана от масата, усети с

гнетящо чувство, че е много гладен. А при това бе ял само той. Двете деца в

съседната стая бяха сложени да спят по-рано, та като заспят, да забравят, че са

си легнали без вечеря. Жена му не хапна нищо; седнала мълчаливо, тя го бе

наблюдавала със загрижен поглед. Беше слаба, състарена жена от работническата

класа, запазила още следи от предишната си хубост. Брашното за соса бе взела

назаем от съседката в отсрещната квартира. Последните две монети по половин пени

бе похарчила, за да купи хляб.

Том седна до прозореца на разклатен стол, който изпращя под тежестта му, съвсем

машинално сложи в уста лулата и бръкна в страничния джоб на сакото си. Липсата

на тютюн го накара да осъзнае движението; той се намуси заради разсеяността си и

прибра лулата. Движенията му бяха бавни, почти тромави, сякаш го потискаше

товарът на собствените му мускули. Той имаше набита снага и тъпо изражение, а

пък във външността му нямаше нищо особено привлекателно. Грубите му дрехи бяха

вехти и;

висяха отгоре му като чувал. Горнището на обувките му беше твърде износено, за

да задържи дебелите подметки, които също не изглеждаха нови. По евтината памучна

риза за два шилинга имаше захабени петна от боя, а яката беше оръфана.

Но какъв беше Том Кинг, можеше безпогрешно Да се разбере по неговото лице. Това

беше лице на типичен професионален боксьор, лице на човек, излизал дълги години

на квадратния ринг, поради което у него се бяха появили и ясно личаха всички

белези на свикнал да се бие звяр. Беше с подчертано мрачно лице и сякаш за да не

може нито една негова черта Да убегне от погледа, беше гладко избръснато.

Устните бяха безформени и придаваха на устата суров вид - толкова суров, че тя

приличаше на заздравяла рана. Долната челюст беше жестока, зверска, ъгловата.

Очите, неподвижни и с тежки клепки, гледаха почти безизразно изпод рошави,

сключени вежди. При целия му животински облик

най-животинското у него бяха очите. Те бяха сънливи - очи на лъв, на звяр, готов

да се бие. Тясното чело извиваше рязко- назад към ниско остриганата коса, под

която личеше всяка издутина на грозната глава. Носът, два пъти чупен и