Коментар

Мотива за страдащия самотник в първа и втора строфа на стихотворението Към брата си

Мотивът за самотата често присъства в творчеството на Ботев.Самота,породена от несъответствието във възгледите на лирическия му герой и неговите сънародници.

Лирическият герой в Към брата си страда от това,че е заобиколен от хора,които не го разбират,хора,чиито възгледи са съвсем различни от неговите.Той се обръща в една лирическа изповед към брата си,като оплаква своето тежко съществуване сред глупци неразбрани.

В първа и втора строфа на стихотворението лирическият герой е отчаян и страда,защото е останал неразбран в този свят.Възгледите му за живота и силната му любов към отечеството са останали несподелени от неговите сънародници.Той е огорчен от техния начин на мислене и от напразния живот,който те водчт.Метафорично се изразява,че душата му в огън тлее и сърцето му е в люти рани от мъката,която изпитва сред такива хора.Тяхното съществуване според лирическия герой е напълно безсмислено,те живеят цвоя егоистичен,битов живот,а не живот,посветен на отечеството,към какъвто се стреми той.За Ботев тези хора са глупци неразбрани,които нямат никакви други цели освен мизерното си съществуване и тяхното лично щастие.

С определението глупци неразбрани Ботев назовава онези хора,които търпят и мълчаливо живеят в робство.Хора,които не ги е грижа за общото благо на народа,а само за собственото благоденствие и щастие.

В тези две строфи лирическият герой е раздвоен между това да обича отечеството си,но и същевременно да мрази тези глупци.Той ясно осъзнава,че с тази своя омраза към тях погубва младостта и живота си.Вместо неговите мисли и пориви да дъдат насочени към свободата на отечеството,той губи своето време в омраза към тези хора,омраза точно толкова силна,колкото и любовта му към отечеството.

Лирическият герой е объркан и се лута в света,като не може да намери своето място в него.Този свят коварен, в който живее,го кара да изпитва огромна самота и отчаяние.Той сякаш е надраснал своето време и годините си и разсъждава по един доста философски начин,който е много различен от този на останалите.Той не се интересува от битови проблеми,а от неща доста по-глобални и възвишени.

За да оплаче тази своя самота,лирическият герой се обръща в една тъжна изповед към брата си,но не към родния си брат,а по-скоро към брата си по съдба-революционера.Той вижда сродна душа в него,защото имат едни и същи възгледи за живота и изпитват силна обич към родината.Обръщението е често срещан похват в творчеството на Ботев-обръщение към майката,към либето,към брата.По този начин се постига по-голяма експресивност на текста и по-силно се въздейства върху читателя.

Самотата на Ботевия лирически герой в Към брата си е породена от огромния разрив в желанията и възгледите между него и неговите сънародниц.Лирическият говорител страда и е силно разочарован от света.в който живее.