КЪЛВАЧОПОДОБНИ ПТИЦИ

Към разред Кълвачоподобни се отнасят 6 семейства с 379 вида. В България живеят 10 вида само от сем. Кълвачови. Сред тях са различните видове кълвач (голям пъстър, среден пъстър, градински пъстър, малък пъстър, черен, зелен,сив и др.), въртошийка и др.

Кълвачът прелита стремително, кацва на дървото и като че ли прилепва към него. За това му помагат пръстите на краката, насочени по два напред и назад, и здравата опашка, която служи за опора. Движи се бързо по дървото и почуква с якия си клюн длето. По звука на дървото открива мястото, където има насекоми, и ги изважда с дългия си, лепкав и назъбен на върха език. В дупките, направени от кълвача, дълги години гнездят други птици.

През пролетта кълвачът обича сока на брезите, но не поврежда дървото; през есента яде семена от иглолистни дървета. От видовете, разпространени в България, повечето се хранят изключително с насекоми и ларвите им. Само големият, градинският и средният пъстър кълвач ядат и растителна храна семена от иглолистни, жълъди, плодове и др.

Въртошийката при опасност странно върти глава и разперва ветриловидно опашка, като по този начин плаши враговете си. Храни се предимно с мравки, но и с гъсеници. Гнезди в естествени хралупи и в изоставени кълвачови дупки. Снася 610 лъскавобели яйца. В България е прелетна птица.

Всички видове от разред Кълвачоподобни у нас са под закрила на Закона за защита на природата, а южен белогръб кълвач, черен кълвач и планински трипръст кълвач са вписани в Червена книга на HP България".