Джек Лондон

Кълна се в костенурките на Тасман

Повест

Преведе от английски Сидер Флорин

I

Принципността, редът и самообладанието бяха изваяли лицето на Фредрик Травърс.

Това беше силно, сурово лице на човек, свикнал да властвува, човек, който е

използувал властта си разумно и с мярка. Порядъчният живот бе запазил кожата му

свежа и бръчките, врязали се в нея, бяха добродетелни бръчки. Тежкият и

всеотдаен труд бе оставил благотворния си отпечатък, и толкоз. Всяка черта у

този човек говореше за едно и също нещо, от ясната синева на очите до буйната

коса на главата, светлокестенява, леко прошарена и вчесана на прав път над

високото чело. Беше мъж със сериозна външност и светлият летен костюм напълно

прилягаше за неговата жизненост на тези години, докато същевременно не крещеше,

че собственикът му е и притежател на безброй милиони долари и имоти.

Защото Фредрик Травърс не обичаше да бие на очи. Колата, която го чакаше под

покрития вход, беше скромно черна. Беше най-скъпата кола в околията, но въпреки

това не му се искаше да подчертава Цената и конските й сили, като профучава

подобно на черен пламък през панорамата, която в по-голямата си част бе също

негова - от пясъчните дюни и вечния зной на вълните на Тихия океан, през

плодородните крайречни ливади и планински пасища до Далечните върхове, обрасли с

гори от секвоя и увенчани с мъгли и облаци.

Шумолене на женски поли го накара да погледНе през рамо. И в държането му

пролича едва доловимо раздразнение. Не че бе причинено от дъщеря му. Каквото и

да го причиняваше, то като че ли лежеше на писалището пред него.

- Кажи ми пак как беше това чуждестранно име? - попита тя. - Положително никога

няма да го запомня. Ето на, донесох си и тефтерче да го запиша.

Гласът й бе нисък и равнодушен, а тя беше висока, добре сложена млада жена с

гладка кожа. Гласът и самодоволството й издаваха и у нея белезите на придобитото

чувство за ред и самообладание.

Фредрик Травърс хвърли поглед към подписите;! на едно-две писма върху

писалището.

- Бронислава Пласковейская Травърс - прочете той, а след това продиктува буква

по буква трудната първа половина и дъщеря му си го записа.

- Виж какво, Мери - добави бащата, - помни,Ц че Той винаги е бил развейпрах и

трябва да бъдещ по-снизходителна към тая негова дъщеря. Дори самото й име