КЪДЕТО ДУМИТЕ НЕ СТИГАТ

Често ни се случва да искаме да опишем нещо, да придадем на някакво събитие повече емоция и да не можем да намерим най-подходящите думи. Започваме да се лутаме из дълбините на съзнанието си, да изричаме думи, словосъчетания, изречения, да цитираме автори, заглавия на литературни произведения и филми, да споменаваме Ницше, Ларош Фуко, Боало. Жестикулираме и рисуваме с ръце в пространството непонятни за събеседника картини. И накрая успяваме да изразим всичко, което сме искали да кажем, но в нас остава чувство на неудовлетвореност, защото усещаме по реакцията на околните, че не сме успели да внушим емоцията, на образа, който плува в нашите представи и се къпе в дъгата на нашите чувства. Често казваме Нямам думи! ; Изгубих ума и дума! ; Изгубих дар слово и с това се опитваме да споделим какво е видяното или чутото от нас и колко силно и въздействащо е то.

За да успееш да внушиш и изразиш всичко с думи, трябва да притежаваш гения на Яворов или Йовков, а с това, за съжаление, могат да се похвалят малцина. Тогава, за щастие, могат да ни се притекат на помощ музиката, картините и снимките.

Както думата, използвана точно на място и изказана точно по определен начин, с подходящи тон и жест, може да изрази много, така и мелодията, ако съвпадне с настроението и същността на ситуацията, може да бъде изразител на всичко. Да те накара да мислиш, чувстваш, да те пренесе в свят, който разбираш и обичаш, да те потопи в приказното и невероятното. А картината с уникалните си багри и колоритни изображения те