Където думите не могат

При раждането на всеки човек са заложени гени, които определят двигателната способност, слуха и говора. В периода от втория месец до една година след раждането детето се научава да върви и да говори. За нас това е нормално, защото сме свикнали с тези промени.

Всички знаем, че душевните състояния и общуването се изразяват чрез думи. Но не при всеки човек се развива способността за говорене, защото имат проблеми със слуха. Това са хора, които не могат да общуват нормално с думи. Но където думите не могат, говорят чувствата и знаците. Нима нищо не може да бъде изразено чрез знаци и чувства? Твърди се, че думите пазят смисъла, но понякога не можем да изразим всичко с думи, не можем да го обясним, но можем да го почувстваме. Има моменти, в които дори и един поглед може да замени думите. На всеки от нас му се е случвало от един поглед да разбере нещо неизречено. Чувствата заемат голяма част от нашия живот. Едно от най-хубавите чувства е любовта. Онова чувство, от което сърцето бие лудо и сякаш, че целият свят става розов. Любовта към любимия, любовта към семейството, любовта към най-добрия приятел...Не винаги можем да изразим с думи, колко много обичаме даден човек, затова му го показваме чрез действията и постъпките си. Не е важно колко пъти казваме обичам те, а колко пъти го показваме. Голяма част от нашият живот преминава в говорене. Говорене по важна тема, обсъждане на проблем или просто бъбрене с приятели. Каква част от всички изречени думи можем да почувстваме и не е ли по-лесно понякога да изразим мнението си с едно просто действие или знак, а не да развиваме безинтересни теории? Много от хората, припомнящи си минали случки, не си спомнят какво са казали, но много добре помнят как са се чувствали.

Понякога, когато слушам някоя песен с приятели, забелязвам как за тях това са само звуци и думи. Те преминават през тях просто така, без да оставят следа. В този, същият момент, аз не само слушам песента, а я чувствам. Всеки звук, всеки тон, всяка дума преминава през душата ми и поражда различни емоции. В мислите ми се връщат много спомени, а заедно с тях се възраждат стари и забравени чувства. И след време, когато отново чуя същата тази песен, аз си спомням какво точно се е случило тогава и за какво съм си мислила. Спомням си всичко до най-малката подробност. Спомням си какви чувства съм изпитвала тогава и ги съпоставям с чувствата си сега. Това е така, защото понякога чувствата са по-силни от думите!

Хората с нарушена слухова и говорна способност общуват чрез така наречената не вербална комуникация. Чрез използването на мимики и жестове те обясняват какво искат, какво виждат, какво чувстват или усещат.

Способността да говориш обаче понякога не е гаранция, че ще можеш да общуваш с даден човек. Това го знаем от личен опит, при контактите ни с хора от други националности. Преди известно време в моя град пристигна група италианци. Оказа се, че те не владееха друг език, освен своя роден, но това не беше пречка за мен и за моите приятели да се разбираме с тях. С помощта на знаци, на мимики и посочване на различни предмети, ние успявахме да общуваме с тях. Тогава разбрах, колко е важно да можеш да говориш и как ние, хората не го оценяваме, а го приемаме за даденост. Също така разбрах, че думите не могат да се използват навсякъде. Където те не могат, ни помагат