Къде останаха приятелството, човеколюбието, искреността? Защо днес всеки се е

свил в себе си и мисли за собственото си щастие? Защо във всичко човек търси

лична изгода? Защо светът се е превърнал в дом на безчувствени егоисти? Защо?

Къде остана обичта? Може би тя се е загубила там някъде в отровния заводски дим,

застанал като верен страж над всеки по-голям град. Днес много хора са оставили

библиите си потънали в прах отдавна забравени, а с тях и Божиите закони и

щастието да вярваш. Нима те са забравили и Бог? Не. Те се сещат за Бог само в

трудности и проблеми, но със забравата на лошите мигове те забравят и Бог. Много

от тях вършат грехове крадат, убиват, лъжат, но никой не иска прошка за

стореното. Защо ние се страхуваме от правосъдието тук на Земята, а не от Божието

наказание? Защо се унищожаваме помежду си? Кому са нужни болката и страданието?

Кой от нас иска да живее в тъга? Всеки мисли как по-угодно да прекара земния си

път било то позорно и грешно. Как, мислите, живеем ние? Кой от нас спазва

Божиите закони? Почти никой. Кой не е лъгал или клеветил за собствена изгода?

Кой не е пожелавал от завист нещо на ближния? Всеки от нас е малко или много

грешен, защото вършим грехове, но безгрешни хора няма. Но кажете ми, кой се е

покаял за грешките си? В Библията е казано Обичайте враговете си, благославяйте

ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят. Отвръщайте на

злото с добро. Защо тези думи ми звучат като изтъркана фраза? Кой би отговорил

на лошото с добро? Никой. Днес на лошото се отговаря с още по-лошо. Тъжно е, че

всеки изпитва злоба било към нещо или някой. Аз също съм мразила, мразя и ще

мразя . От всичката омраза, която цари между хората неусетно злобата се е

загнездила в душите ни. Бог е казал също не убивай, но тихомълком смъртта чрез

многобройните войни и убийства е станала ,разрешение на човешките проблеми и

конфликти. Нима като отнемеш живот ти ще бъдеш щастлив? Не. Ти просто ще се

принизиш до животните, които избиват себеподобните си било то за партньор, храна

или територия. А нима човек иска да се сравнява с животните? Днес мнозина

остават ненаказани за своите грехове и аз постоянно си задавам въпроса Къде

останаха Божиите наказания за грешките? Аз знам, че за греховете си всеки

получава своето наказание. Хората не могат само със злоба в сърцата си, на тях

им трябва и любов. Ние просто трябва да счупим клетката в която сме се

затворили, да престанем да мислим само за собственото си аз и да се обичаме.

Ако ние съумеем да обичаме хората около себе си и те ще ни обичат. За тази

искрена любов ни е призовал и Иисус. Любов истинска и чиста. Любов не само към

близки и приятели, а любов към всички хора. Христос не ни призовава фанатично да

се кланяме, а истински да вярваме, защото тогава именно ще бъдем щастливи. Той

дошъл на Земята да поеме човешките грехове , а бива разпнат на Голгота, но дори

и тогава той прощава на хората, защо и ние не простим на тези, които ни

нараняват и не искаме прошка от тези, които сме наранили? Иисус обещава не

богатство и власт, а щастие там на небето. Кой от нас би се отказал от богатство

и власт? Всеки си мисли, че с пари може да постигне онова, пълното, истинското

щастие. Нима само с пари човек може да бъде щастлив? Не. На него му трябват

надеждата, вярата, любовта. Много богати хора правят дарения, но не от

човечност, а от желание да се покажат благородни пред обществото. Това не е

любов. Не е нужно да даваш много пари, или скъпи неща, достатъчен е един нежен

жест, или искрена усмивка.Това е любов. Има ли любов между хората, ще има и

разбирателство и ние ще бъдем щастливи. Нека не позволяваме на злобата да

завладее душите ни, а оставим любовта да спаси света.