Чудомир

Кумата Берта

Кумата Берта е чистокръвна немкиня, или "немцозойка", както я нарича

един неин съсед.

Пълничка, кръгличка и уредна немцозойка. По цял ден шета: шие, мие,

мете, плете и къщичката й е пригласена, натъкмена - да я удариш, гдето

има една дума, с пръчка, и ще тръгне. Къщата, разбира се, да удариш - не

нея. Кума бие ли се! Пък и с нищо не заслужава. Всичко й е на място,

всичко й е в ред. Само езикът й, дяволски, пустият й български език е

един такъв особен - просто кръстословици! Рече нещо, а ти се пулиш,

блъскаш си блъските и нищо не можеш да разбереш. Абсолютно нищо.

Пристига един пролетен ден у дома весела, ухилена и вика още от вратата:

- Кумеец! Бях сега у госпожа Саксиева, ава нямаш представа колко

красиво! Целият им двор пълен с кокички. Кокички, кокички, просто -

ландшафт!

- Какви кокички - питам, - черешови ли, или от зарзали?

- Не бе, кумец! Ава цвете бе! Беличко едно, красивичко - файн! Нали му

казват кокиче?

- Да -казвам,-има цвете, което се казва кокиче.

- Ава, ава!... Едно цвете - кокиче, много цвете - кокички! Множествено

число. Нали така?

- Така, така - казвам. И се разбрахме.

Друг път седим у тях и се греем при печката. Тя рипва изведнъж, отива до

прозореца и се провиква от възторг:

- Майн гоот, каква красота!

- Какво има? - питаме.

- Ава не виждате ли каков бял дож вали?

Ставаме ний, гледаме - сняг. Най-обикновен сняг на парцали.

- Ава ужасно е прекрасно - продължава тя. - Аз много обичам такова

фреме. Кумец, тук е тясно и тъмно, не обичате ли да излезем малко на

разтвор в градината?

Разтворът в случая заместваше думата простор.

Българският език на кумата Берта има още една особеност. Щяло и нещяло

употребява изречението: "Да е жива и здрава."

- Да е жива и здрава тая блузичка - ще рече, - ава щом я облякох, и

избеля от слънцето. Да е жива и здрава котката, ава хич мишки не лови. -

И пр.

Заклала веднъж кокошка, сготвила я и разправя на децата си: