Културата на Средновековна България.

Славяно византийската парадигма

Културата на Средновековна България е микс от културите на няколко различни етноса, като най- съществено влияние върху културата на Средновековна България оставят византийското наследство, тракийската и славянската култура.

Византийската култура след 4 век било неразривно свързано с църковните обреди. Богослужението било символично действие, което напомняло на вярващите историята на човешкия род така, както тя е разказвана в Светото писание. На всяко движение и жест на свещеника, на всеки прочетен текст или прозвучало песнопение се гледало като на намек за едно или друго събитие от свещената история. Но византийското богослужение явно не си поставяло за задача да създава пред очите на свидетели измамното впечатление за легендарни събития, както това по-късно станало обичайно в средновековните мистерии. Също и изобразителното изкуство се отказвало от вярното подражание на видимото и се стремяло да разкрива същността на света чрез символи. Всичко това не означавало обаче, че в произведенията си византийските майстори не са проявявали наблюдателност и истинско поетично вдъхновение.

Възникването на византийската култура е твърде сложен процес. Тя не се е създала в резултат само на жизнения опит на византийците, а имало и многовековна културна традиция. Византийската култура е сложен синтез между различия и обичаи. Византийските монаси пренесли в своята източна столица художественото наследство на великия Рим. Но главните източници, подхранващи византийското изкуство, били древна Гърция и Изтокът.

Пълна история на византийската култура в съвременността едва ли би могла да бъде написана. Източниците, с който се разполага не дават точна представа за хилядолетната култура на византийските творци.