КУЛТУРА В ПЪТЯ
Одисея - Енеида - Деяния на апостолите

Енчо Мутафов

web

За да издаде параметрите си, културата трябва да се раздвижи отвътре. Да се появят търсачите на нови ценности, скиталците, мисионерите, проповедниците; големите й герои и образци в древния смисъл да скитат през нея или към нея.

Ако искаме да разберем българското Възраждане, несполучливият ни извор ще бъде Чичовци. В света на чичовците не става нищо, този свят е една заблатена реалност, по която не може да се разчете истинската истина за Възраждането, освен една - че много среди и слоеве на народа са стояли встрани от всичко, което става в епохата. Опитът за раздвижване на тази блатна и комично миловидна среда в творбата на Вазов е крайно несъстоятелен. (Приблизително същото е в Българи от старо време.) Културата, така да се каже, все пак прави своя опит, но той е неосъществим и тя издава само несъстоятелни свои черти. Такъв опит се осъществява в Под игото, където действат същите чичовци, но с активен пришелец в средата им - да я раздвижи и в известен смисъл да я демаскира.

Пътят на Захари Стоянов - от най-първичното родово гнездо до Русе, през народните движения, старопланинския ад, затворите до Народното събрание - чете знаците на българското битие в техния оголен вид, като обърната кожа навън. Такъв е Пътят на Раковски, на Левски, Ботев, Стамболов, на Петко Славейков. В българската съдба проблемът културата-в-Пътя, разгадаването на параметрите й чрез мислите и делата на скиталците, има изключително значение. Интересуващите се читатели могат да го проследят в книгата ми Захари Стоянов и българската култура.

Пътят на героите, за които ми предстои да говоря, минава през и разгадава високи точки на културата или му предстои да ги формира. Така е с гръцките герои на Омир, Тукидит, Ксенофонт и Плутарх, с римските на Ливий, Еней, Цезар и Вергилий, с аргонавтите на Аполоний Родоски, с пророците на Стария Завет и с Богочовека и апостолите на Новия завет. В предишни страници разгледахме тези герои като високи аргументи на цивилизационния поврат.

Подобно разбулване/устройване на култура е много различно от това, което са вършили героите на архаичните култури. Героите, които ще наблюдаваме, са в една или друга степен светосредници и с индивидността си конкретизират света, през който минават или който устройват.

Елинската, римската и християнската култури може да се определят с три големи текста - Одисея, Енеида и Деяния на апостолите. Техните герои са наследници на