Кукла Болеслав Прус

Сценичното в романа се разглежда не като театрална, а като философска категория, която определя смисъла на човешкото битие. Самото движение в романа носи в себе си сентенцията светът-театър. Самият автор се явява и илюстратор и анализатор, заема позата ан режисъор. Романът се ражда във време на философски, социален и културен срив в полското съзнание. В съзнанието на самия Прус се сблъскват 2 модела:позитивно-реалистичен и мистично-ирационален. Екзистенциалните рефлекси в романа са видяни в перспектива на националното. Куклата е ключов мотив, около който авторът развива основните идеи в романа. Първоначално се е казвал Три поколение, съответстващо на целта на автора е да представи полските идеалисти Жецки, Кокулски и Охоцки. Двуплановост на романовия свят -1.предметно-реалистична линия, която стига дори до натурализъм. Обобщено гради и полското общество през 19 век, робството, обедняването, соц. престиж на евреите. Самото соц. пространство е един театрален подиум. 2.ирационална, която си играе с въображението на читателя (размислите на Вокулски за дв-то в света, материланите закони, универсалните правила). Първата линия в романа се опитва обясни битиините явления, а втората линия линия носи в себе си вярата в душата като безсмъртна категория.

Образна система в романа:

Герои-провокатори в романа Вокулски. Пред него застава загадката на определено явление, което той изследва като крайната цел е познанието. Самият Вокулски се опитва да събори света, с който са се обградили аристократите. Оттам идеята за всеобщата живост на всичко е в контраст с тоталните ограничения, които налагат соц. норми в живота (суетата на салонния живот, животът на аристокрацията)> Картината по време на великденските празници, където аристокрацията изглежда вулгарна в сравнение с бедните и мизерстващите. Неясните сценки в тъмната част на храма са символи на смирението. Самите аристократи са белязани под символа на куклата сякаш не са живи хора, а статус (образът на Изабела). Техният вътрешен свят е изкуствен, а животът им е едно вечно карнавално забавление, представено от Прус като национален абсурд. Вокулски е влоюбен в Изабела и се стреми да й вдъхне душа, но резултатът е илюзията му взривът в края на романа. Студентът Паркович изиграва смъртта на аристокрацията като се преструва на труп. Условно се разграничават в романа хора-марионетки и хора-души. Вокулски, Охоцки (аристократ), председателшата и Вонсовска (аристократка) са хора- души. Романтичното е белег за душевно присъствие на героите.

Конфликтът човек-свят, видян през образа на Вокулски. Вижда света като безмерна фабрика. Тези картини проблясват в съзнанието в моменти на апатия и меланхолия. Едиснтвената надежда е пътят към откритието. Затова и самият автор се взира в глъбините на аз-а, където търси свят с други измерения. В природата няма смърт. Тайнствеността на Вокулски е зададена още в самото начало, където съветникът го нарича луд авантюрист. Животът на Вокулски е видян през бутилките алкохол.

Образът на Жецки-представен е като стар романтик, представител на 1-то поколение идеалисти в романа. През цялтото време проявява бащинска загриженост към Вокулски. Любими герои на Жецки са Вокулски и Наполеон. Бог е въведен чрез образа на Жецки. Оттук и тълкуването на понятията Бог и Съдба. Съдбата е видяна като тайна проекция на Божия замисъл (сцената с куклите). Към тази идея води и финалът на романа, когато Жецки отрича своята физическа смърт.

Гайст-свързва се с научното откритие на романа, което облагородява човек. Стремежът към това откритие ни отвежда към света на Духа, който е изход от лабиринта на обърканото битие. Авторът дарява Вокулски с условна смърт, която е символ на бягството на героя. Кръстът символизира отношението смърт-безсмъртие.

В мене има двама души, единият-разумен, другият-луд, кой ще победи?, Вокулски. Той е зрител на собствената си съдба. Любовта в романа означава смърт, самият Вокулски я погребва в руините. Изход от затвореното пространство на играта общество, Прус търси в отшелничеството на духа, в бягство от светския живот. Историята на медальона е основна в романа. Съществуването на медальона означава съществуване на таен, екзотеричен свят. Самият Вокулски идентифицира края на любовта с тенденцията за заспалата девойка, която младият ковач не успява да спаси.

Отвъдното в романа-това са диалозите между Разума и Душата, виденията на Вокулски, постоянно някакъв глас (носи идеята за полифонията на човешкото съзнание).

Романът е един диалог между човека и света, човека и цивилизацията, човека и самия него. Статуите на Коперник и Зигмунд носят идеята за вечност. Сцената на пускането на играчките символизира светската суета. Жецки се явява ключар-пазител в света на играчките-хора. Той се смее над нелепата безсмислица на живота- Глупост, всичко е глупост. Глупост е целият живот, не помним началото му, а краят не знаем.

Усещането за вечността на установения ред идва и от атмосферата в стаята на Жецки, където всичко е едни и също с години. Изабела-неспособността й да обича, закостеняла аристократка с директна психика. Статуетката на Аполон е идеална любов за Изабела. Когато прекрачва границите на кукления свят, тя попада в свят, непознат за нея.

Екзистенциалните рефлекси в романа сближават Прус с времето на модернизма.

Всеобщата одухотвореност на предметния и природния свят съответства на полския модел на светоусещане.