КУЧЕТА

Сем. Кучета е едно от седемте семейства на разред Хищни бозайници. Към него се отнасят животни със средни размери на тялото, с високи или с относително ниски крака, със здрави и тънки нокти, с удължена глава и гъсто окосмена дълга опашка. Видовете от това семейство имат добре развити кучешки зъби и силно обоняние. Всички са хищници, плячката си хващат чрез продължително преследване. Повечето от тях ядат и насекоми, мърша, но и растителна храна, когато са гладни. Разпространени са от полярните пустини до екватора и във високите планини. Познати са около 35 вида, класифицирани в 3 подсемейства. В България се срещат 3 вида от сем. Кучета вълк, чакал и лисица.

Обикновеният (сивият) вълк е най-опасният хищник от това семейство. Дължината на тялото му достига 160 cm, опашката 40 50 cm, а височината 1 m. За една нощ може да измине до 60 - 80 km, като бяга със скорост до 55 60 km/h. Вълкът може да гладува до 2 3 седмици. Изяжда до 2 kg месо, но когато е гладен до 10 kg. Храни се със сърни, елени, гризачи, напада изоставени в планината магарета, а глутниците дори и коне. Ловува главно по здрач и през нощта.

Вълците живеят на семейства (глутници). Двойките са постоянни, често за цял живот. Вълчата глутница обикновено не е голяма и се състои от родителите и родените през годината вълчета, като може да се присъединят и други вълчета (родени предната година), и самотни вълци. За безопасност ловуват далеч от леговището си на 7 10 km, а дори и по-далеч. При вълците съществуват интересни йерархични отношения. Когато ловуват два вълка, единият гони, а другият прави засада на жертвата. Животът на вълците е много интересен и за мнозина е съвсем непознат.

Близък родственик на вълка е чакалът. В България доскоро се срещал само в Странджа, но сега почти из цялата страна из гори и храсталаци. По-дребен е от вълка и е нощно животно, което се храни предимно с мърша, птици, мишки, зайци и др. Напада и овце, поради което е разрешено да се регулира числеността му.

Родственик на вълка е също северноамериканският койот. Към отделен род е и южноамериканският гривест вълк (агуарача).

Всички породи домашни кучета (днес около 400) се отнасят към един вид куче (същият род, към който е вълкът). Кучето е първото одомашнено животно (Произход на домашните животни). Кучето е използвано за различни цели като помощник в лова, пазач на дома и стадото, преносител на съобщения, за впряг и др. Кучета като Джек и Дик са герои от Отечествената война на съветските народи едното пренесло около 3000 секретни военни съобщения, а другото открило повече от 1700 мини. Всички си спомнят за кучетата космонавти Лайка, Белка и Стрелка. Кучетата се използват и за медикобиологични изследвания. В градината на Института по експериментална медицина в Колтуши край Ленинград в знак на признателност е издигнат паметник на кучето.

Съществува специална наука кинология (от грц. кион, кино" - куче), която се занимава с изучаване на кучетата и с класифициране на създадените породи. Най-известните породи, някои от които се отглеждат и в България, са Немска овчарка, Шотландска овчарка (Коли), Дог, Доберман-пинчер, Боксер, Сенбернар, Пудел, Пекинез, Унгарско пули, Болонка, Пойнтер, Териери, Лайки, Гончета, Сетери, Хрътки и др.

Не е установено как е произлязло австралийското куче динго. Предполага се, че е вторично подивяло куче, пренесено още през каменния век, тъй като динго е единствен представител на хищните бозайници в Австралия и о. Нова Гвинея. За разлика от вълците и чакалите то почти не се поддава на дресиране и опитомяване.