КРЪВНО НАЛЯГАНЕ И ФАКТОРИ, КОИТО ГО СЪЗДАВАТ

Наличността на кръвно налягане в артериалната система е доказана за пръв път през 1732 г. от английския учен Стифен Хейлс. Поставяйки в бедрената артерия на кон една дълга стъклена тръба, той е наблюдавал, че кръвта в нея се покачва на височина 2/ м и показва колебания от няколко сантиметра нагоре и надолу, синхронни със сърдечната дейност.

Факторите, които създават кръвното налягане и обуславят промените в неговото ниво, са главно три: 1) дейността на сърцето;2) съпротивлението, което кръвта среща при протичането си през кръвоносните съдове, и 3) количеството на кръвта.

1. Дейност на сърцето. Безспорно, за да има кръвно налягане, трябва да има сила, която да го създава. Тази именно сила са сърдечните съкращения. Освободената при тези съкращения енергия се изразходва за преодоляване на съпротивлението и за придаване линейна скорост на кръвта. Поради това при отслабване на сърдечните съкращения кръвното налягане спада, а при усилване на съкращенията кръвното налягане се покачва.

2. Вторият фактор, който създава кръвното налягане и обуславя промените в неговото ниво, е съпротивлението в кръвоносната система. Това съпротивление се дължи на триенето на частиците на кръвта в стените на кръвоносните съдове и между самите тях. Поради това различаваме два вида триене външно и вътрешно.

Външното триене е триенето на частиците на кръвта в стените на кръвоносните съдове. Неговата големина зависи от няколко условия. Първото условие е дължината на кръвоносните съдове колкото тя е по-голяма, толкова по-голямо е триенето, а следователно и съпротивлението. Като се има предвид многобройността на кръвоносните съдове в организма и особено на най-малките (артериолите и капилярите), ясно е, че само това условие е достатъчно, за да обуслови постоянната наличност на едно огромно съпротивление. В живия организъм общата сборна дължина на кръвоносните съдове практически не се изменя, поради което тя обуславя само наличността на кръвно налягане, но не ' и промените в неговото ниво. Второто условие, от което зависи големината на външното триене, е напречното сечение на кръвоносните съдове колкото по-голямо е това напречно сечение, толкова по-малко е съпротивлението. Най-голямо съпротивление кръвта среща при протичането си през най-малките кръвоносни съдове артериолите, поради което и най-голямата част от енергията на кръвното налягане се изразходва именно в тази област. От друга страна, поради наличността на голямо количество гладки мускулни влакна в стените на по-малките артерии и особено на артериолите последните могат да променят своя просвет. Тази е една от най-важните причини за промените в кръвното налягане при различните физиологични състояния на организма: свиването на артериолите поради увеличаване на съпротивлението довежда до покачване на кръвното налягане, а разширяването им до спадане на същото. Високото кръвно налягане, което се наблюдава при болните от хипертонична болест, се дължи на постоянния спазъм на кръвоносните съдове в областта на артериолите, поддържащ едно постоянно високо съпротивление. Третото условие, влияещо върху големината на външното триене, е броят на разклоненията на кръвоносните съдове. Тъй като колкото са по-малки кръвоносните съдове, толкова те са по-разклонени, най-много разклонения, а следователно и най-голямо съпротивление ще има в областта на най-малките кръвоносни съдове артериолите и капилярите. В организма разклоненията на кръвоносните съдове са постоянни и следователно техният общ брой не се мени. Поради това, това условие обуславя само наличността на кръвно налягане, но не и промените в неговото ниво.

При протичане на течност през система от тръби освен външно триене