КРЪВНИ ГРУПИ

Установено е, че при поставяне в плазмата на човешка кръв на животински еритроцити, а често пъти и на еритроцити, взети от кръвта на друг човек, много скоро поставените еритроцити се събират на купчинки, слепват се помежду си и образуват видими с просто око малки тапички. Това явление на събиране и слепване на червените кръвни клетки се нарича аглутинация, като събирането и слепването на животинските еритроцити от плазмата на човека се нарича хетерохемоаглутинация, а на човешките еритроцити автохемоаглутинация. Образуваните при аглутинацията тапички от слепени помежду си еритроцити запушват малките кръвоносни съдове на всички органи и системи в тялото и довеждат до тежки смущения и дори до смърт на организма, тъй като прекъсват кръвоснабдяването им.

Явлението автохемоаглутинация се наблюдава не във всички, а само в отделни случаи на преливане на кръв от човек на човек. То се дължи на обстоятелството, че в плазмата и в еритроцитите на човека се съдържат особени, специфични белтъчни вещества, които си взаимодействат едни с други и предизвикват явлението аглутинация. В плазмата на човека тези вещества са два вида и са наречени аглутинини и; съответно на тях в еритроцитите на човека има други два вида вещества, наречени аглутиногени А и В. Всеки вид аглутинин взаимодейства само със съответния му вид аглутиноген и само в такъв случай настъпва аглутинация. Това ще рече, че аглутинин си взаимодейства само с аглутиноген А, а аглутинин с аглутиноген В. Следователно в една и съща кръв не могат да съществуват заедно аглутинин и съответният му аглутиноген, защото ще настъпи аглутинация.

Като имаме предвид това, лесно можем да си обясним защо кръвта на човека се дели на четири основни групи:

I група или група 0 () в чиито еритроцити не се съдържат никакви аглутиногени и съответно на това в плазмата има и двата вида аглутинини.

II група или група А () в еритроцитите се съдържа само аглутиноген А, а в плазмата само аглутинин.

III група или група В () в еритроцитите се съдържа само аглу-тиноген В, а в плазмата само аглутинин.

IV група или група АВ (0) в еритроцитите се съдържат и двата вида аглутиногени и съответно на това в плазмата няма никакви аглутинини.

При преливането на кръв човекът, който приема кръвта, се нарича приемател или реципиент, а човекът, който дава кръв дарител или донор. Тъй като при кръвопреливането реципиентът получава значително по-малко кръв, отколкото е количеството на неговата собствена кръв, въведените аглутинини на дарителя се разреждат толкова много, че загубват способността да слепват еритроцитите на приемателя. В същото време, ако в еритроцитите на дарителя има аглутиногени, съответстващи на аглутинините в кръвта на приемателя, веднага настъпва аглутинация на прелетите еритроцити. Оттук е лесно обяснимо защо хората от първата или нулева група дават кръв на всички групи, а приемат само от своята собствена и се наричат универсални дарители и защо хората от четвъртата група приемат кръв от всички групи, а дават кръв само на своята собствена група и се наричат универсални приематели. В същото време хората от другите две групи II или А () и III или В

() дават кръв на своята и на четвъртата група, а получават кръв само от своята и от първата група.

Разпределението на кръвните групи у хората не е равномерно. Изразено в проценти, то има следния вид: I група 40%, II група 39%, III група 15% и IV