КРЪВНА ПЛАЗМА

Течната част на кръвта се нарича кръвна плазма. Тя е жълтеникава, полупрозрачна, лепкава течност, значително по-гъста от водата (относително тегло 10501060), в която са разтворени неорганични и органични вещества(кристалоиди и колоиди); 9092% от състава на плазмата е вода, а останалите 810% са неорганични и органични вещества. Химичният състав на плазмата е даден в табл. 1.

Таблица 1

От таблицата се вижда, че най-главната съставна част на колоидите в плазмата са плазмените белтъци. Те са високомолекулни съединения, които се съдържат в количество 78%, и биват три вида: серумни албумини, серумни глобулини и фибриноген.

Серумните албумини имат голяма способност да свързват и отделят вода, т. е. да набъбват и отбъбват, и с това играят важна роля като регулатори и разпределители на свободната и свързаната в организма вода. Серумните глобулини са носители на имунните тела, а фибриногенът играе важна роля при кръвосъсирването. В кръвната плазма той се съдържа в количество 0,30,4 %.

Притежавайки и киселинни, и основни свойства, плазмените белтъци имат способността да свързват постъпващите в кръвта киселини и основи и с това участвуват в поддържане постоянството на химичната реакция.

В последните години с помощта на белязаните атоми е установено, че белтъците в плазмата вземат непосредствено участие при белтъчната обмяна в организма. Изследванията показаха, че при вкарване в кръвта на аминокиселини, белязани с тежкия атом на азота (N¹⁵), обновяването на плазмените белтъци става значително по-бързо от това на белтъците в другите тъкани за 2 седмици плазмените белтъци -се оказват напълно обновени. Следователно плазмените белтъци се образуват много усилено и също така усилено се използуват от организма. Мястото на образуването на плазмените белтъци е черният дроб, а на изразходването им всички клетки на организма.

Неорганичните вещества в плазмата са представени от редица соли натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви и пр., под формата на хлориди, сулфати, фосфати, бикарбонати и т. н. В най-голямо количество е натриевият хлорид около 60% от всички соли.

Основната и най-важна функция на солите в плазмата е да поддържат постоянството на осмотичното налягане и на химичната реакция в организма.

Поради това, че от всички соли на плазмата в най-голямо количество е натриевият хлорид, водният разтвор от готварска сол, който има еднакво осмотично налягане с това на кръвта, се нарича изотоничен или още физиологичен разтвор. Такъв разтвор за топлокръвните животни и човека е 0,9 % натриев хлорид, а за студенокръвните животни 0,65 % натриев хлорид. Ако поставим тъкани или клетки, напр. червени кръвни клетки, във физиологичен разтвор, те не изменят формата си и дълго време запазват своите функции. Поради това физиологичният разтвор намира широко