Забравена парола?
Начало на реферати

Кръстоносните походи


Кръстоносен поход



Кръстоносните походи са мащабни военни кампании, предприемани през Средновековието в защита на интересите и идеологията на католическата църква, за разширяване или защитаване позициите на католическата религия, за превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи или угрозата от завладяване от такива, както и за потъпкване на еретически движения, за разправа с непокорни на църквата или на отделни владетели хора, включително населението на цели области и държави.


Особено важно място сред мотивите за предприемане на Кръстоносните походи заема т.нар. защита на Светите земи, т.е. осигуряването на християнска власт над тях. Кръстоносците -ангажирали се с участие в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи рицари, монаси, хора от простолюдието -воюват предимно срещу арабите, включително маврите, турците -най-вече селджукските, различни езически народи -предимно тези от Прибалтика. Важно място в тяхната дейност заема и борбата с еретиците, , като най-известни походи от този род са Албигойските войни, провели се между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и Албигойски кръстоносен поход. За кръстоносни походи в най-общ смисъл могат да се приемат и войните от испанско-португалската Реконкиста, както и тези, предприети за завладяването и християнизирането на езическа Латинска Америка, а също и на части от Южна Азия и Африка, от страна на католическите владетели.


Някои кръстоносни походи са предприети в защита на християните от Югоизточна Европа от нашествията и властта на османските турци. Пример за това е походът, предприет през 1396 г. от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски, който и след разгрома на войските му при Никопол ,продължава опитите си за завземане на балканските земи в ущърб на османците, като същевременно провежда политика, насочена към васално обвързване на населението и владетелите им с Унгария, и Свещената Римска империя, , на която е император от 1410 до 1437 г.


В процеса на развитие на държавите и народите от Западна Европа се появила обществената прослойка на феодалните католически професионални войници -представителя на тази прослойка обикновено наричаме рицар. Рицарите, както и свободното селячество и настроените към бунтове и насилия крепостници представлявали опасност за властта и благосъстоянието на едрите феодали и ангажирането им с кръстоносните походи представлявало в известен смисъл отдушник за тяхната агресивност, като същевременно ги отклонявало от ,,изпадане" в ерес и от участие в еретически движения и въстания.


През 1063-та година папа Александър II благословил християните, в борбите им с мюсюлманите, давайки им папски знамена, а също и опрощавайки на греховете на загиналите в битките.


Още четвърт век изминал, преди да бъде обявен Първият кръстоносен поход.


Кръстоносните походи през 13 век били лишени от такава всеобща обществена подкрепа, а след последното падане на град Акра (Израел) през 1291 г. и унищожаването на катарите, кръстоносният идеал загубил своя преситиж

Кръстоносните походи facebook image
Публикувано от: Светлана Цекова


Русия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.