КРЪСТОЦВЕТНИ РАСТЕНИЯ

От сем. Кръстоцветни са познати около 3000 вида, групирани в около 350 рода. Разпространени са главно в умерената зона на Сев. полукълбо (особено в Европа и Азия); в тропичните и субтропичните области се срещат предимно в планините. Сред кръстоцветните преобладават видове, които са приспособени към сухи и засушливи места. Приспособителните възможности на растенията от това семейство обаче са големи има високопланински (до 4700 5700 m надм. вис.), арктични, пустинни, степни, блатни и водни видове. Въпреки това повечето са тревисти, но има и полухрасти и храсти (предимно в Африка и Микронезия).

Листоразположението е спирално, като при много видове има приосновна розетка, чиито листа се различават от останалите (т.нар. разнолистие). Листата нямат прилистници. Цветовете са обикновено в съцветия най-често грозд. Има тенденция към скъсяване на грозда и получаване на по-сбити съцветия. Цветовете са еднообразни чашката е съставена от два кръга с по 2 чашелистчета. Венчелистчетата също са 4, разположени на кръст (оттук и името на семейството). Тичинките обикновено са 6 (2 външни по-къси и 4 вътрешни по-дълги). Плодникът е с 2 гнезда, като преградата обикновено се запазва след узряването и опадването на семената. Плодът се нарича шушулка и най-често се разпуква от две противоположни страни. Семената са дребни и нямат хранителна тъкан.

Повечето видове кръстоцветни се опрашват чрез насекоми (ентомофилия) пчели, земни пчели, мухи, пеперуди и др. Плодовете и семената се разпространяват най-често чрез вятъра (анемохория).

Кръстоцветните растения се използват за храна напр. обикновено (главесто), червено, брюкселско зеле, цветно зеле (карфиол) , бяла и черна ряпа, репички. За салата (воден кресон) може да се използва лечебна поточарка съдържа йод, желязо, фосфор, калий, витамин А и витамин С. Като подправки се употребяват хрян, черен и бял синап (приготвя се горчица). Фуражно растение е напр. репко. Плевели и бурени са овчарска торбичка, целебница и др.

Видове от сем. Кръстоцветни се отглеждат и като декоративни растения напр. шибой, обикновен вечерник, делтовидна аубриенция, червен шибой и др.

В България са разпространени 209 вида от 57 рода. Има и култивирани видове, които, както и диворастящите, са с важно стопанско значение. В семената на някои от тях се съдържат значителни количества мазнини, поради което се използват като маслодайни растения (репица, рапица, синап и др.). Богати на мазнини са семената на диворастящи видове, като разперена боянка (27%), разклонена боянка (30 40%), обикновена злина (33%), сива турия (25 - 28%), черен синап (до 30%) и др.