Чудомир

Кръщене

Да кръщаваш дете не било тъй лесно. Особено подофицерско дете. Не си

гледа селското произхождение и големите крачуни младшият подофицер

Стамат Рунтов, а налетял на гражданка, знаете. Пролетес ходил на някакви

стрелкови курсове в Пловдив, залюбил се там с някаква си шивачка и нали

е силен по фортификацията, обходил й фланговете, значи, атакувал я на

бърза ръка и я взел в плен. Пристига една вечер след проверка у дома,

тропва с крак, козирува, а зад гърба му, слабичка, свитичка, стои шивачката.

- Аз, вика, кръстник, имам чест да доложа, че завърших успешно курсовете

в Пловдив. Освен това, вика, и друга една работа свърших. - И поглежда

ухилено към нея.

- Разбрах, разбрах, думам му, всичко ми е ясно, само това, дето ми

казваш кръстник, не мога да разбера добре.

- И за това ще ти доложа, вика. Едно време баба ви Христина е венчавала

моята баба и кръстила всичките й деца. Оттогава сме свикнали у дома и на

целия ви род все кръстници думаме.

- Щом сте свикнали, казвам, добре. А после?

- После ще ни венчаете, казва. Набързо ще ни венчаете, защото ротният се

сърди, пък и самата работа не търпи отлагане, казва и ми смига

многозначително.

Нямаше как, венчахме ги още същата неделя. Присъствува и ротният му с

госпожата, от село имаше доста хора и от града също. Попримърка попът

молитвите, друснахме му едно попско хоро, и толкоз. Едно кротко хорце,

знаете, едно крепко - пет стъпки вдясно, спреш се, поклониш се, пак пет

стъпки вдясно и така нататък. "Лесна работа, мисля си. Дано все тъй

върви и да не рече попът да го обърне я на пайдушко я, или пък на някое,

в което има клякане, че както съм слаб в игрите и каквито ми са тесни

панталоните, може да се изложи човек."

Както и да е, свърши се. Венчахме ги, значи, платих си на попа, на

църковното настоятелство, на клисаря, на певците, на тоя, дето би

камбаната, на децата, дето държаха светилниците, и на още много други.

Купих им един голям медник, те ми донесоха мисирка и си завързахме

роднинство един вид.

Не се минаха и пет месеца, роди им се момиче по съкратения метод. Едно

червено маймунче, знаете, с косици и големи крачуни - същински бащичко!

- Ще кръщавате пък сега, дума ми Стамат. Аз, казва, исках войник да бъде

и да служи на отечеството, а то излезе фуста, но за втория път ще видим!

- И сучи мустак.

- Добре, казвам, добре. То си е ваша домашна работа и каквото сте

решили, това да е.

Не се мина много, и получихме покана. Едно стъкло ракия, панделка на

шията и ментени бонбони.

Разтичахме се, знаете, приготвихме разни там гащички, ризички, шапчици,