КРЪГЪТ МИСЪЛ и "Стрелец" към културната типология на българските литературни общности

Кръгът Мисъл" е прецедент в историята на българската култура. Неговото значение е именно културно, а не тясно литературно. То се измерва с факта, че четворката около именитото списание за пръв път олицетвори в конкретните междуличностни отношения на един литературен кръг публичността на културата. По своята дълбока същност културата е отношение и релационният й характер - поне в това различните културологични школи на XX век са единодушни - я прави възможна единствено в публичното пространство, чрез публични изяви. Едва с кръга Мисъл" в края на XIX и началото на XX век у нас се появява и само за няколко години се утвърждава една творческа съобщност, в която ценни сами по себе си автори правят идеите за една нова българска литература идеи на културата: съзнателно споделяни, обменяни, дискутирани. Чрез Мисъл" българската култура излиза от сферата на анонимната публичност, за да получи други измерения: на съзнателната, субективно избрана и отстоявана принадлежност към дадена общност, която възприема себе си и като част от тази култура, и като нейна алтернатива.

Този пионерски статут на кръга Мисъл" не остава без последици за начина, по който той реализира представите си за творческа общност. Във все още формиращото се гражданско общество в България почвата на първия литературен кръг е събитие, което дава значителен тласък на интелектуалния живот, защото го снабдява с така нужния му механизъм за общуване между хора със специализирани интереси, при това в сцеплението и на взаимните извънлитературни контакти. Мисъл" поставя началото на една нова епоха в българската литература и култура - епохата на отелесената, въплътена в живо човешко присъствие интерсубективност. Не е случайно, че за обществената прозрачност (както и за обществената енигматика) на кръга