Начало на реферати

Криза в революционната организация (1873 - 1874)


РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ 1873 1875 Г.




Криза в революционната организация (1873 - 1874)

След провала във Вътрешната организация и смъртта на В. Левски революционното движение изпада в дълбока криза. Разногласията между вътрешните и емигрантските дейци отново излизат на преден план. Някои от изявените членове на БРЦК в Букурещ започват да се връщат към старите си разбирания за търсене на съюзник сред съседните балкански народи. За известно време дори се възражда идеята, според която предстоящото българско въстание трябва да започне с четническа акция.

В началото на 1873 г. Търновският революционен комитет без да се допита до БРЦК в Букурещ се обявява за централен с подготовка на въстание. Специален пратеник в Белград търси помощ от страна на Сърбия. Там той се среща с Л. Каравелов и П. Хитов, с които обсъжда възникналата ситуация. Междувременно сръбското правителство отказва каквато и да е помощ за проектираното въстание. В същото време П. Хитов дава надежди на планираната акция, без да съгласува мнението си с Централния комитет в Букурещ.

Хаотичното състояние, в което попада Вътрешната организация и проявената организационна немощ от страна на БРЦК в Букурещ налагат идеята за свикване на общо събрание, което да реши спорните въпроси. През март 1873 г. БРЦК взима решение да се намери подходящо лице, което да продължи работата на Левски по укрепването на комитетската мрежа по места. Изборът пада на сливенския учител Атанас Узунов, който в продължение на около месец се справя добре с възложената му задача, но при опит да убие хасковския чорбаджия Хаджи Ставри е заловен и изпратен на заточение.

На 11-12 май 1873 г. се провежда първото след смъртта на Апостола общо (главно) събрание в Букурещ. От вътрешността на страната присъстват само двама души. Събранието отменя устава на организацията, а с това и основната идея на Левски за централизирано ръководство и строга дисциплина при подготовката на въстанието. Следващото общо събрание, проведено на 20-21 август 1874 г., избира Централен комитет в състав: Л. Каравелов, К. Цанков, Олимпий Панов и Тодор Пеев. Той трябвало да подготви ново събрание през декември 1874 г. На Русенския комитет се възлага възстановяването на комитетската мрежа в страната.

През есента на 1874 г. БРЦК определя за заместник на Левски Стефан Стамболов. През ноември той започва своята дейност и съумява да възстанови редица комитети, но когато разбира, че турската полиция е по следите му, преминава в Румъния.

На 26 декември 1874 г. в Букурещ се провежда ново общо събрание. То обсъжда въпроса за организацията на предстоящата дейност и промените в програмните документи на комитета. Възникналите противоречия осуетяват възможността за конструктивна работа. Избира се времена комисия в състав: Л. Каравелов, К. Цанков, Иван Адженов и Т. Пантелеев (той отстъпва мястото си на Хр. Ботев), която трябвало да подготви ново събрание, насрочено за март 1875 г. Комисията обаче не изпълнява поставената задача.

Кризата, обхванала революционната организация след смъртта на Левски, се отразява особено болезнено върху дейността и идеите на Каравелов. През декември 1872 г. той е принуден да спре в. Свобода. Издаването му е възстановено под името

Криза в революционната организация (1873 - 1874) facebook image
Публикувано от: Hristiyan Nevelinov

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.