Криворазбраната цивилизация

Добри Войников

Добри Войников заема завидно място в развитието на българската възрожденска литература,защото поставя началото на драматичния жанр и театралното изкуство.Наричат го баща на българския театър и драма.В момент на усилен , обществен , политически и духовен подем той посочва как драмата може да бъде средство за национално самоосъзнаване , за силно въздействие върху общественото съзнание , за възпитаване на младото поколение в духа на националните добродетели.

Добри Войников е роден на 10 ноември 1833 година в град Шумен.Учи при най-известните български педагози (Стефан Изворски , Сава Филаретов , Сава Доброплпдни , Иван Богоров и др.).Свирил на цигулка и флейта.През есента на 1856 година започва да учи във Френски католически колеж Сен Беноа в Цариград. Тук той се докосва до богатия свят на Френската литература Расин , Молиер

, Волтер.Поради липса на средства прекъсва обучението си и се връща в родината. Назначен е за главен учител в шуменското класно училище

, а по късно през 1859 г.става негов директор.Пише учебник по Вероучение, Краткий катахизис за първоначални училища, въвежда нов предмет словесност.Свободолюбивият и новаторски дух на младия възрожденец влиза в конфликт с местните чорбаджии , които го принуждават да напусне града . Войников емигрира в Бол град , Румъния , а по късно се премества в Горамла , където става директор на българското училище . Участва в тайния централен български комитет , редактира в Дунавска зора, основава театрална трупа , създава първото българско театрално дружество. В театъра той вижда не само начин за развлечение , а най вече всенародно училище , което да събуди националното съзнание на българина .

Добри Войников се запознава с културата на Френския и Румънския народ , което му позволява да открои самобитното в българския живот и да го противопостави на чуждата традиция . Негов постоянен стремеж става разкриването на различното в българската психика и търсенето на специфични пътища за развитието на нашия народ . Този стремеж намира израз в създадените от него учебници , в които води полемика с авторите на педагогическа книжнина , предназначена за децата на други народи , така и проявите му като редактор на в.