Забравена парола?
Начало на реферати

КРИТИКА ЗА МАМИНО ДЕТЕНЦЕ


КРИТИКА ЗА МАМИНО ДЕТЕНЦЕ


Задачата на Л.Каравелов в повестта е да изобрази начина на живот и въздействието на семейната среда, ролята на социалното обкръжение за развитието на личността в едно чорбаджийско семейство през епохата на Възраждането. Писателят рисува подробно битовата и нравствена атмосфера , в които живеят Нено,Неновица и Николчо.Това е средата на малкия еснафски град преди Освобождението с неговото пъстро и ясно разграничено в социално отношение население.

В основата на авторовото критично изображение стоят острата сатира и предупреждението, че егоизмът, мързелът и лъжата водят до нравствено разложение и падение на личността. Битовата среда, в която се осъществяват основните житейски контакти на героите е символ на тяхната ограниченост и ниската им култура. Напълно безразлични към външния свят, чувстващи се силни в дома си, те са носители на пословична духовна и физическа леност, отблъскват и възмущават с бездушието и отпуснатостта си. Домашният уют - така -мил и скъп за героите, е превърнат от тях в среда на лентяйството. Отсъствието на системни трудови навици, както и на сериозни възпитателни изисквания към единственото им дете ги правят безпомощни свидетели на житейския му провал. Дългогодишното семейно щастие се оказва в крайна сметка фалшиво, а летаргията и неадекватността им клопка за самите тях.

Каравелов майсторски рисува атмосферата, в която се раждат, развиват и действат неговите герои. На преден план в повествованието излизат такива жизнено важни въпроси като въпроса за възпитанието на младото поколение, за ония елементи от начина на живот и бита, които осакатяват човешката личност. Авторът разкрива много човешки недостатъци и слабости чрез образите на героите си. Той доказва, че лекомислието, безволието и алчността тласкат човека към лош край, а неуважението и самолюбието имат трагични последици. Като главна причина за разпадането на фалшивия домашен уют и криворазбраното семейно щастие Л. Каравелов посочва липсата на морални и нравствени позиции у Нено и Неновица. Най- важната опора в живота им са парите, но те не ги правят душевно по-богати. Напротив, денят им е празен, безинтересен и безполезен. С паразитното си отношение към света дават лош пример на Николчо. Не само родителско, но и обществено престъпление е пълната им незаинтересованост към проявите на момчето. С неподходящото си родителско поведение те не възпитават, а провалят детето си, създават му лоши навици и го довеждат до непоправимото състояние на уличен нехранимайко.

В центъра на повествованието писателят поставя проявите и съдбата на двамата родители- Нено и Неновица, и на сина им- Николчо. Проследява хронологически израстването на Николчо с цел да докаже неправилната възпитателна намеса главно на семейството. Не крие вредното за обществото влияние на чорбаджиите, когато се налага да спасяват немирния си и непоправим наследник. С остър сарказъм и язвителен хумор отбелязва техните закъснели усилия да бъдат полезни на детето си.

Още в началото на повестта Л. Каравелов налага идеята, че Нено и Неновица отдавна са загубили мярка за добро и зло. Те са с притъпена

КРИТИКА ЗА МАМИНО ДЕТЕНЦЕ facebook image
Публикувано от: Йорданка Димитрова

Време за равносметки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.