Критичен поглед върху реформаторската политика на Лудвиг Ерхард

След Втората световна война, в Германия капитализмът е жестоко дискредитиран.

В това време Лудвиг Ерхард, принадлежащ към групата на ордолибералните икономисти от т.нар. Фрайбургска школа на В. Рьопке, В. Ойкен и А. Рюстов се обявява за свободни пазари, против държавния контрол в икономиката, смятайки картелите за основните причинители на злото.

Държавната политика, според Ерхард трябва да е насочена към една ефикасна и инициативна ограничителна политика, където пазарът регулира и обуславя механизмите. Тя не "пречи" на пазара и на конкуренцията, а предоставя възможности. Нейните цели се изразяват в поддържането на дееспособно пазарно стопанство, а средствата за въздействие не излизат извън пазарните предели. Нейна първостепенна задача е гарантиране функционалността на конкуренцията - "пулсиращия мотор на стопанството". Държавата предприема различни икономически мерки, насочени към ограничаването или премахването на стопански групировки, изкривяващи конкурентната структура на пазара, и в същото време предполага мерки към ефективна организация на стопанския ред. До икономическите мерки стоят функции, присъщи на държавата, свързани със създаването на адекватни правни рамки, изграждане на инфраструктура, осигуряване с т. нар. обществени блага и с осъществяването на социални функции. Съчетаването на икономическите функции на държавата със социалните й цели - социална сигурност, социална справедливост и социален прогрес, осигуряват кохерентност на организационно- икономическата концепция на социалното пазарно стопанство.

Ерхард е против частното и държавното съсредоточаване на властта. Според него, пазарните сили и икономиката, основани на конкуренцията, трябва да служат като еталон на ордолибералите. На практика, Ерхард се