Критичен поглед върху Немирството на парите на Милтън Фридмън

Увод

Авторите с либерална ориентация са постигнали съгласие по много въпроси: приватизация, дерегулация, намаляване на данъците, свобода на размяната и др.

Но има една област, в която различията изглеждат сериозни - тази на паричната единица. Нека вземем, например, позициите, защитавани от трима известни икономисти, считани за либерали.

Милтън Фридман отстоява възгледа за автоматичен режим на емитиране на пари, т.е. монетарните власти обявяват предварително процента на нарастване на паричната маса и се ангажират да го поддържат в условията на плаващ валутен курс. Жак Руеф защитава идеята за връщане на златния стандарт под формата на ангажимент на Централната Банка за обмяна при фиксирана цена на националната парична единица срещу злато. И накрая Фридрих Хайек е за денационализация на паричната единица преустановяване на държавния монопол върху емисията на пари и даване на свобода и възможност на производителите и потребителите да емитират пари. Казано по друг начин, той препоръчва създаване на конкурентно начало при емитирането на пари, както при производството на всички останали стоки. Описаните досега мнения са твърде различни и именно затова е особено интересно да се потърсят причините за тези различия и да се запитаме дали въобще съществува либерално виждане за монетарните системи. В този смисъл, трудът на Фридман поставя редица въпроси, които са били важни за обсъждане години наред от различни икономически школи.

Изложение

За да илюстрираме двусмислията, които съществуват в тази сфера, нека разгледаме един специфичен въпрос - този за валутните курсове, т.е. съотношението, в което се намират валутите на две различни страни. Много често се счита, че привържениците на плаващия валутен курс са истинските