Критичен поглед върху Благоденствие за всички на Лудвиг Ерхард

Германия след края на Втората световна война е с откъснати територии и прииждащи бежанци, поставена на колене от съюзниците, с нефункционираща икономика, зависима от внос и недостиг на храни. В този съдбоносен момент ученият Лудвиг Ерхард е назначен за министър на икономиката, пост, който е заемал в продължение на 14 години. От 1963 до 1966 е канцлер на Германия. Той е бащата на немското икономическо чудо. Преди 1945 се е занимавал с научна работа и в продължение на 15 години внимателно обмислял всеки сектор на стопанството, проблемите му и възможните решения за тях.

В Германия капитализмът е жестоко дискредитиран. Разруха, дефицит, безработица и инфлация, придружени от лоша стопанска година за земеделието в цяла Европа това е картината в раздробената и победена следвоенна Германия. В това време Лудвиг Ерхард, принадлежащ към групата на ордолибералните икономисти от т.нар. Фрайбургска школа на В. Рьопке, В. Ойкен и А. Рюстов се обявява за свободни пазари, против държавния контрол в икономиката, смятайки картелите за основните причинители на злото. Той е против частното и държавното съсредоточаване на властта. Според него пазарните сили и икономиката, основани на конкуренцията, трябва да служат като еталон на ордолибералите. Това е гледна точка, различна от тази, застъпвана във Франция и Англия, но същевременно различна и от гледната точка на А. Смит за свободното пазарно стопанство. Л. Ерхард приема идеята, че правителството трябва да изгради и да поддържа рамка, която да подпомага конкуренцията и да възпрепятства създаването на картели.

Социалното пазарно стопанство се свързва с определен ред или естествено устройство на обществото, а то от своя страна - със силна държава и силен обществен морал. Ето как описва представата си за СПС В. Рьопке: Ние не искаме никакви ограничения върху основаната на конкуренцията пазарна