Критичен анализ: Развитие на бебето и детето когнитивно развитие и процеси на социализация през периода на ранното детство и детството.

Увод

Като всяка друга наука, така и психологията съчетава различни възгледи и изследванията на различни автори. Съществен дял в психологията се отделя на човешкото развитие и онтогенезиса. Обект на интерес от страна на психолозите е развитието на психиката на бебетата и децата, начина им на приучаване към отделни дейности, наличието или създаването на даден инстинкт и други.

В настоящата тема ще бъде направен опит за анализ на две школи школата на културно- историческото направление на възникване и развитие на бебето и детето и възгледите на Пиаже.

1. Културно- историческото направление при изучаване на развитието на бебетата и децата

Това направление е разработено от Лев Виготский, Александър Лурия, Даниил Елконин, Алексей Леонтиев и други руски психолози.

Според тях, психичното развитие представлява поредица от сензитивни периоди, всеки от които е оптимален за изграждането на определено психично качество. Поведението на човека през всеки сензитивен период също е насочено към изграждане на съответното качество, и поради това типичното /най-често наблюдаваното/ поведение през един период се различава от типичното поведение през друг период. Типичното поведение през всеки един период от развитието на психиката можем да наречем с думите водеща дейност или водещ тип дейност. В рамките на водещата дейност /в процеса на нейното осъществяване/, типична за всеки възрастов период, се изграждат типичните за този възрастов период качества на психиката. Например водещата /типичната/ дейност за младенческата възраст /първата година от живота/, е непосредственото емоционално общуване с възрастния човек.